Райна Княгиня – жената, която развя свободата
Райна Княгиня остава завинаги в историята с думите „Свобода или смърт!“, с развятото въстаническо знаме в Панагюрище и с нечовешката смелост, с която понася страдание, затвор и унижения, без да се преклони. Животът ѝ след Освобождението е също толкова отдаден - в служба на майките, децата и най-уязвимите. История за дух, който не може да бъде пречупен, и за свобода, извоювана не само с оръжие, а с характер и жертва.
Преди 170 години, в Панагюрище, на 18 януари 1856 г., в семейството на свещеника Георги Футеков и Нона Налбантска е родена Райна Попгеоргиева Футекова-Дипчева, по-известна като Райна Княгиня.
Тя е българска революционерка и остава в историята най-вече с ушиването на въстаническото знаме „Свобода или смърт!“ - важен символ за вдигането на Априлското въстание през 1876 г. и символ на решимостта на българите да извоюват свободата си след столетия турско робство. В деня на обявяването на въстанието тя го развява редом с Георги Бенковски в Панагюрище.
В годините преди тези събития Райна се проявява като будна и интелигентна ученичка. Качествата ѝ са забелязани от българската общност в Панагюрище и тя е едно от двете момичета, избрани специално да продължат образованието си в Старозагорското девическо училище на издръжка на общината. Панагюрци ги подготвят за бъдещи учителки в града.
След погрома на Априлското въстание тя е заловена. За участието си в бунта е подложена на жестоки изтезания от турската милиция в Пловдивския затвор. По това време Райна е едва на 20 години, но остава завинаги в паметта на българите със своя борбен, непоколебим и свободолюбив дух.
Историята ѝ е разказана в репортажите на американския журналист, отразяващ събитията след края на Априлското въстание - Джанюариъс Макгахан. Новината за нея обикаля цяла Европа и реакциите не закъсняват. Под европейски натиск в нейна защита султанът освобождава Райна.
Тя е изпратена да учи медицина в Москва, където прекарва три години и става акушерка.
След завръщането си във вече свободна България написва своята книга „Автобиография“, включва се активно в благотворителни каузи за панагюрските сирачета и е поканена от Търновския митрополит Климент за учителка в Търново.
През 1882 г. се завръща в Панагюрище и се омъжва за Васил Дипчев. Решават да се преместят в Пловдив, но по политически причини Дипчев не може да си намери работа. В периода 6.09.1891 - 18.10.1893 г. той е кмет на Панагюрище.
Семейството има пет деца – всички синове. Четирима от тях се отдават на военна кариера: генерал Иван Дипчев, Георги Дипчев, Владимир Дипчев и полковник Асен Дипчев. Петият – Петър, умира твърде млад след инцидент. Райна осиновява и момиче на име Гина.
През 1898 г. семейството се мести в София заради избора на Васил Дипчев за народен представител в парламента. Скоро обаче Райна остава вдовица след политическото убийство на мъжа ѝ.
Въпреки всички препятствия тя продължава да работи като акушерка. Работата ѝ я среща с жени от всякакъв социален статус. За бедните жени я върши безплатно. Благодарение обаче на по-заможните, известните и тези с политическо положение успява да издейства построяването на Майчин дом в София - днес Национален център по трансфузионна хематология.
Райна Княгиня умира на 29.07.1917 г. на 61-годишна възраст.
В нейна памет:
Родната ѝ къща в Панагюрище е превърната в музей.
Създадена е народна песен.
Издигнати са редица паметници на Райна Княгиня в България.
На нейно име са кръстени множество училища, улици, квартали, детски градини и връх на остров Ливингстън.










































Коментари