Военната си кариера в служба на България стартира по време на Освободителната война 1877-1878г.
Участва в Българското опълчение като доброволец. Участва в охранителните операции и в обучението на млади опълченци. 1878г. е повишен в подофицерски чин.
След Освобождението завършва в първия випуск на Военното училище в София (1879). На 10.05 е произведен в подпоручик.
Първоначално е назначен като адютант на началника на Западния отряд в Берковица. След това изпълнява задачи из цяла България: Изпратен е в Източна България, за да се справи с разбойническите банди там, след това е във Видин, където е младши офицер във видинска дружина, по-късно е назначен за адютант във Военното училище, а след това – помощник-началник на отделение в Министерство на войната. През 1882 г. завършва офицерската школа в Ораниенбаум, Русия.

На 30.08.1882г. е повишен в поручик и постъпва в Николаевската генералщабна академия в Санкт Петербург. Разпределен е на строеви стаж в Първи лейбгренадирски полк. Не завършва последния курс, защото се завръща в България заради Съединението (1885)! Поема командването на Ловчанската запасна дружина. На 30.08.1885 г. е повишен в капитан.
По време на разразилата се Сръбско - българска война (1885)г. той участва активно в боевете! Първоначално е  назначен за командир на запасната дружина на 4-ти пехотен плевенски полк, а скоро след това за началник на Летящия отряд в района между Видин и Кула. Действията му при отбраната на Видинската крепост забавят сръбската армия.Участва в битките при Кула, Акчар и Гайтанци! Награден е с Орден „За храброст“ IV ст.
След войната служи в Плевен и София.
Георги Тодоров участва в преврата за свалянето на княз Александър I Батенберг, поради което е уволнен от армията, но малко по-късно е възстановен! На 13.08.1887г. е повишен в чин майор и е назначен за инспектор на класовете от Военното училище. Чете лекции по география на България на курсантите.
1892г.е произведен в подполковник, 
1896г. - полковник.

От 1897 до 1905 е назначен за командир на 20-и пехотен добруджански полк.
От 1905 до 1909г.командва 1-ва бригада на 6-а пехотна бдинска дивизия.
От 6.03.1909г. е повишен в генерал-майор и назначен за началник на 7-а пехотна рилска дивизия. Тази дивизия той командва и по времето на Балканската война(1912-1913). С нея настъпва към Солун, а през януари 1913г. дивизията му отблъсква турците при Булаир, и в отблъсването им при десанта при Шаркьой.
По време на Междусъюзническата война (1913) неговата дивизия се сражава при Калиманци (4 -18 юли). След войната се завръща в щаба на дивизията в Дупница. От 5.04.1915г. става инспектор на II военно- инспекционна област-Пловдив.
През Първата световна война (1915-18), на 2.08.1915 е повишен в генерал-лейтенант!
При включването на България в нея е назначен за командир на 2-ра българска армия (октомври 1915-декември 1916), която настъпва в Македония!
От февруари до декември 1917г. генерал Тодоров поема командването на III българска армия! На 15.08 е повишен в генерал от пехотата!
От юни 1918, е помощник- главнокомандващ, а от 8.09 поради заболяване на генерал-лейтенант Никола Жеков, е главнокомандващ на Действащата армия. А като такъв е сред военачалниците, отговорни за катастрофата и неадекватната реакция на командването при Добро поле от септември 1918г.
След демобилизацията е генерал-адютант на цар Борис III.
На 20.08.1919г. е уволнен от армията. 
През 1925г. претърпява семейно крушение! При атентата в църквата "Св.Неделя" загива съпругата му! 
 През 1926 - 1927г. е назначен за окръжен управител на Петрички окръг. Скоро обаче е оттеглен от заеманата длъжност под натиска на ВМРО.
 Георги Тодоров е видна обществена личност: 
- По време на ПСВ докато щабът му е в с. Левуново (1916), по молба на свещеника е възстановена църквата „Свети Георги“ и са поставени паметни плочи с имената на загиналите от Втора армия. Построена е и чешма паметник.
- Той е създател на парка "Свети врач" в Сандански ,като също така облагородява мястото!
- Инициатор е за построяването на санаториум за ветераните от войните в Овча купел, София. 
- Довършва и строителството на Офицерския клуб в Дупница.
- Генерал Георги Тодоров е член на българския народен съюз „Кубрат“
- Член е на Съюза на запасните офицери в България.
- Член на управителния съвет на мина „Перник“.
- Председател на фонда „Свети Врач“, основан по негова инициатива.

 През дългата си военна кариера той е награждаван многократно! 
- С ордени “За Храброст” II, III и IV степен, 
- орден “За военна заслуга”, 
- германския орден “Пур льо Мерит”,
- железния кръст I клас.
- Орден „Желязна корона“, Австрия
- Орден „Леополд“ I степен, Австрия
- Орден „Св. Станислав“ I степен, Руска империя
- Кобургски орден I степен с мечове и др.
 
Генералът от пехотата Георги Тодоров умира на 16.11.1934г. в София на 76г.
На негово име и в негова памет има редица кръстени улици , гара и село! През 1915г. е обявен за почетен гражданин на Дупница!