На 6 август 1836 г. в с. Арабаджиево (дн. Коларово), Старозагорско, е роден Минчо Кънчев Стоянов! Той е български свещеник, учител, просветител и деец на Вътрешната революционна организация, близък съратник на Васил Левски.

Родителите на Минчо Кънчев са:

• Кънчо Стоянов Латинов - един от първенците и главатарите на с. Коларово.
• Дена Минчева, родена в с. Ахиево (дн. Бъдеще, Старозагорско), описвана като изключителна певица на народни песни и жена със силен български дух. Тя предава на сина си патриотизма, а той научава много от нея за хайдушките предания на семейството.

Минчо учи в прочутото Светиниколско училище в Стара Загора, където се запознава и сприятелява с Васил Левски. С годините това им приятелство се превръща и в стратегическо партньорство, базирано на идеологията им за една свободна България.

В периода 1856 – 1862 г. е учител в родното си село, а през 1862 г. е ръкоположен за свещеник!

Издига се до служба инспектор на селските училища в Старозагорско.

Поп Минчо Кънчев е привлечен от Васил Левски във Вътрешната революционна организация и в създадените от Апостола тайни комитети и се включва активно в тайната дейност. Той се превръща се в един от най-доверените хора на Апостола и използвайки поста си на инспектор на селските училища, тайно организира и разширява мрежата от революционни комитети в Старозагорско. Изпълнява опасни тайни поръчки на Левски, пренася съобщения, събира средства и подготвя местното население за бъдещото въстание.

През 1873 г. революционната мрежа е разтърсена от гибелта на Левски! Но въпреки това местните комитети в Тракия се опитват да поддържат революционния дух и се стига до т.нар. Хасковско съзаклятие. Целта на съзаклятието е събиране на средства за оръжие, организиране на чети и подготовка за масово въстание. А за да се постигнат целите, комитетските дейци решават да извършат политическо убийство на местния хасковски чорбаджия Хаджи Ставри, който е известен с предаността си към османската власт и отказа си да помага на делото.

Делото се проваля, което довежда до лавинообразно разкриване на дейците от османските власти и до репресии. Не е пожален и поп Минчо Кънчев. Той е арестуван, измъчван и осъден на заточение в Диарбекир.

В Диарбекир той започва да пише своите безценни хроники, които днес познаваме като „Видрица“. Това е неговият житейски труд, състоящ се от над 2200 страници. Името „Видрица“ идва от малко ведро (съд), в което се събира всичко, и символизира разнородния характер на текста. Творбата съчетава в себе си:

• Лична автобиография и родова хроника.
• Описание на революционните борби в Старозагорския край.
• „Диарбекирските спомени“ - разтърсващи хроники от заточението.
• Богати авторски цветни илюстрации и рисунки, направени от самия него.

„Видрица“ - една от последните илюстровани ръкописни книги в България. Към днешна дата тези документи са оценени като „особено ценни и уникални“. Съхраняват се в ДА „Архиви“.

След Руско-турската освободителна война през 1878 г. поп Минчо е амнистиран на базата на общата амнистия и е освободен! Завръща се в родното си село, където:

• Продължава да служи като уважаван енорийски свещеник и духовен крепител на местното население.
• Продължава книжовната си дейност и завършва „Видрица“.
• Поради миналото си на народен страдалец и диарбекирски заточеник, се ползва с огромно уважение, и думата му тежи пред новите институции.
• Разочарован е обаче от „новото време“, политическите борби, управлението, ширещата се корупция и неспазването на завета на Левски. Това той горчиво отбелязва във „Видрица“.

През 1900 г. поп Минчо Кънчев организира и събира огромния си род, за да направят емблематична фамилна снимка, която да запечата потомството им за поколенията.

Минчо Кънчев умира на 21 октомври 1904 г., на 68-годишна възраст.