На 8 май 2025 г. Община Севлиево обяви с гръмки думи началото на авариен ремонт на каменния мост над река Росица в село Горна Росица. За ремонта бяха гласувани 250 000 лева от бюджета за 2025 г. На 8 юни 2026 г. движението по пътя беше спряно, а предупреждението беше поставено на табели с толкова дребен текст, че трудно можеше да бъде прочетено дори при спиране на кола, камо ли от движещ се автомобил. На разклона за село Гъбене, преди влизане в селото, липсваше табела за обходен маршрут за автомобилите, пътуващи от Балкана в посока Габрово и Южна България. Резултатът беше хаос – хора закъсняваха за работа, за лекарски прегледи и за важни срещи, автомобили се въртяха из селото, без да намират изход.

 

Изпълнителят е поискал срок от 180 дни за ремонта. Въпреки това вече близо месец на обекта практически не се работи. Към момента са демонтирани парапетите, настилката е фрезована, сглобен е малък кофраж и са подмазани няколко камъка. Това е всичко, което е свършено. Основателно възниква въпросът как ремонт, който при добра организация би могъл да бъде изпълнен за не повече от месец, ще продължи цели 180 дни.

 

През това време животът на жителите на Горна Росица, на хората от селата в Балкана и на много други е сериозно затруднен. Засегнати са всички, които пътуват към и от Южна България, както и местният бизнес, който търпи финансови загуби. Превозвачите също понасят допълнителни разходи за гориво, време и удължени маршрути.

 

Хората питат защо по този обект почти не се работи. За цял месец са сковани само две кофражчета и е монтирана една камера. Работници на обекта няма, има само присъствие на един човек, който по-скоро изпълнява охранителна дейност, отколкото работа по моста, а на площадката са паркирани и два автомобила – сякаш за заблуда на публиката, че се работи с пълна пара. Каква е причината един авариен ремонт да се проточва с месеци, при положение че извършените до момента дейности са минимални? Липса на капацитет ли е, липса на работници и техника ли е, липса на средства ли е? Къде са парите в размер на 250 000 лева, гласувани още през 2025 година? Кой упражнява контрол върху изпълнението на ремонта и спазването на сроковете и качеството? Защо гражданите трябва да търпят ежедневно загуба на време, допълнителни разходи и сериозни неудобства, без да получат ясно обяснение? Защо обект, обявен като авариен, стои почти без дейност, вместо по него да се работи с пълна мобилизация?

 

Кметът на Горна Росица Магдалена Стоянова коментира: „Изказвам позиция като гражданин, не като кмет, макар да съм потърпевша от случващото се. Ежедневно хора хлопат на вратата ми да ми задават тези въпроси и питат защо ремонтът не се прави от фирма с нужната компетентност."

 

Жителите на Горна Росица и на целия район не искат оправдания. Те искат прозрачност, ясни отговори и реални действия. Когато един ремонт е обявен като авариен, обществото очаква спешност, организация и резултати, а не месеци на бездействие. Цената на това бездействие я плащат всеки ден хората, бизнесът и всички, които са принудени да преминават по този маршрут.