На 8 юли Българската православна църква почита паметта на Свети великомъченик Прокопий. В българската народна традиция празникът е известен като Свети Прокопий или Прокопиевден и е свързан с труда, плодородието и закрилата на пчелите и пчеларите. Денят се отбелязва в разгара на лятото, когато земеделската работа е най-усилена, а природата е в пълния си разцвет. В много райони на страната Свети Прокопий се почита като покровител на пчеларите и меда, а празникът е изпълнен с обичаи за здраве, берекет и добра реколта.

Свети великомъченик Прокопий живял през III век по време на гоненията срещу християните. Роден бил в Йерусалим в богато семейство и първоначално носел името Неаний. В младостта си бил възпитан в езическата вяра и служил като войник на римския император. Според християнското предание по време на пътуване получил видение на Христос, което променило живота му. След това приел християнската вяра и започнал открито да я изповядва. Заради отказа си да се отрече от Христос бил подложен на жестоки мъчения, но останал непоколебим във вярата си. Накрая приел мъченическа смърт и бил почетен от църквата като великомъченик.

В народните вярвания Свети Прокопий е свързан най-вече с пчеларството. Смята се за закрилник на пчелите, кошерите и меда. На този ден пчеларите не работели тежка работа и се стараели да пазят тишина около кошерите, за да не безпокоят пчелите. Вярвало се, че ако времето на Прокопиевден е хубаво и спокойно, медът през годината ще бъде много и сладък. В някои райони стопаните прекадявали кошерите с билки и тамян за здраве на пчелите и за предпазване от болести.

Празникът бил важен и за земеделците. Тъй като се пада по време на жътвата, хората отправяли молитви за добра реколта и закрила от градушки, суша и пожари. Жените приготвяли обредни хлябове и раздавали мед за здраве. На трапезата често присъствали пити, медени сладки и ястия с продукти от новата реколта. Медът се приемал не само като храна, но и като символ на чистота, здраве и благополучие.

В някои български села на този ден се организирали събори и общоселски трапези. Хората се събирали, за да отбележат празника с песни, хора и благословии за плодородие. Смятало се, че Свети Прокопий пази дома и семейството от болести и бедствия, затова денят се почитал с уважение и смирение. Съществувало поверие, че не бива да се караш или да говориш лошо на Прокопиевден, защото това може да донесе нещастие през годината.

Днес празникът на Свети Прокопий продължава да се отбелязва в различни краища на България, особено сред пчеларските общности. В църквите се отслужват литургии за здраве и благополучие, а пчеларите отправят молитви за успешна година и добра паша за пчелите. Прокопиевден остава символ на трудолюбието, връзката на човека с природата и уважението към традициите, предавани от поколение на поколение.

На 8 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Прокопи, Прокопия, Проко и техните производни. Празникът носи послание за вяра, постоянство и благодарност към труда и даровете на природата.