През 1873 г.се връща в Габрово и се отдава на обществена дейност.1875г.е избран за член на училищното настоятелство.
Благодарение на знанията си за законите на шериата,бива избран за член на Габровския казалийски съд,и организира петиция към Високата порта с няколко искания:
1.Премахване на позорения данък бедел.

2.Признаване на българския език като втори официален език на империята.

3.Признаване правото на българите на редовна военна служба.

От 1876г.се включва в Габровския частен революционен комитет.Назначен за главен войвода през Априлското въстание в Първи търновски революционен окръг. Води чета в района на Батошево,Кръвеник и Ново село.
Под командването му четниците отблъскват десетки атаки,на по-добре въоръжената и подготвена османска армия.В крайна сметка губи битката!
Тежко ранен в ръката се укрива в колибите„Буйновци“. Предаден, заловен и откаран през Габрово в Търново,където
е съден,заедно с др. въстаници от военнополеви съд,начело с Али Тефик бей. 
По време на съда си Дюстабанов изрича и словата,останали неразривно свързани с  Априлското въстание: 
"Аз зная много добре, че царството ви е голямо, че силата, войската и оръжието е във ваши ръце, че със сила ние не ще ви надвием. Но зная още, че вие сте варвари и тирани, че поради въстанието ще нападнете на невинните и мирни жители и ще направите зверства. Нашата цел, прочее, не е била да ви надвием със сила, но само да ви предизвикаме и да направите зверства, които вече направихте премного и благодарение на което се компрометирахте пред целия образован свят, а тая наша цел е достигната вече. Бъдете следователно известени, че ние победихме!"

Осъден и обесен на 15.06.1876г. в Търново!
В негова памет имат издадени книги ,издигнати паметници и кръстени улици на негово име! 
Поклон пред този Непокорен габровски войвода!