Разположена е в отвесна варовикова скала с височина 25 метра и надморска височина от 335 метра. Образувана е преди около 1,8 милиона години от ерозията на подземна река, която е оформила четириетажен лабиринт от галерии и коридори с обща дължина над 3500 метра.

През 1937 г. пещерата става първата благоустроена в България, а през 1940 г. получава името си в чест на Бачо Киро – български учител и революционер от Априлското въстание. Тя предлага запомнящо се туристическо изживяване още с първата крачка към нея. Високата скала при входа създава усещането, че навлизаш в друг свят, а постоянната температура от около 13 градуса през цялата година подсилва това впечатление.

Посетителите могат да изберат между два маршрута – кратък и дълъг. Краткият трае около 25 минути и представя най-живописните зали с богати карстови образувания, осветени в пъстри цветове. Дългият маршрут, с продължителност около 75 минути, води през по-дълбоки галерии и разкрива още от тайните на подземния свят, включително автентични археологически обекти, където са открити едни от най-старите останки на съвременен човек в Европа.

Водачите често споделят местни легенди и любопитни истории за пещерни мечки и древни обитатели. Особено впечатляващи са залите, наречени „Спящата принцеса“ и „Залата на джуджетата“, където сталактити и сталагмити оформят фигури, напомнящи приказни герои. Те създават вълшебна атмосфера, подсилена от светлинни ефекти и увлекателен разказ.
В околността е изградена екопътека с живописни гледки, дървени мостове и малки водопади. В непосредствена близост се намира и Дряновският манастир, което прави посещението на пещерата пълноценно и обогатяващо преживяване сред природата и историята.

От археологическа гледна точка, „Бачо Киро“ е мястото, където са открити най-старите известни останки на Homo sapiens в Европа, датирани между 46 000 и 44 000 години. Сред находките са зъб, шест костни фрагмента и множество каменни оръдия на труда. Генетични анализи сочат, че тези ранни хора са носели между 3% и 3,8% неандерталска ДНК, което предполага неандерталски произход само шест до седем поколения назад.

Освен това в пещерата са открити лични украшения, включително висулки от зъби на пещерни мечки – най-старите познати орнаменти в Европа. Малко известен факт е, че във входната ѝ зала е изградена пречиствателна станция, която до 1979 г. е снабдявала Дряново с питейна вода.

Днес пещерата е част от 100-те национални туристически обекта на България и се стопанисва от Туристическо дружество „Бачо Киро“ – Дряново. Благоустроената ѝ част е с дължина около 700 метра и е осветена, което позволява на посетителите да се насладят на нейната природна красота и историческа стойност.