През 1852г. е прехвърлен във взаимното училище при даскал Цветко Самарджиев, и накрая в класното училище при Христодул Костович и Тодор Бурмов. Иван Златин е бил един от най-съвестните и отлични ученици.

Приключвайки с ученето, постъпва за кратко като терзийски чирак, но разбира, че това не е призванието му. Напуска и става самостоятелен търговец. По онова време баща му Пенчо има търговски дюкян в Галац. Там предлага стоки, произведени от габровските занаятчии. Той дава на сина си 5000 гроша (капитал), с който започва своята дейност. Благодарение на знанията от училище и на вродения си търговски нюх, бързо прогресира и в края на 60-те години е един от най-изтъкнатите търговци в Габрово.
През 1865 г. е избран за школски наблюдател. През 1867г.,заедно с Васил Дюстабанов
(син на Цанко Дюстабанов) са избрани за дипломатическа мисия от името на габровци пред русенския валия Митхад паша, да издействат освобождаване на арестуваните трима габровски учители Илия Христович, Игнат Иванов и Сава Илиев Сирманов.

Иван е един от основателите и член на настоятелството, на търговското дружество „Българско читалищно спестяване“ в Габрово през 1868г. Тази му работа му помага да се запознае с интелигенцията на града,и се  обединяват около идеята за обмисляне и решаване на различни обществени въпроси и мероприятия.
През 1873-74г. Иван Златин е училищен настоятел и касиер на настоятелството.
Близък приятел е с Цанко Дюстабанов, а след провала на местното въстание, част от Априлското въстание 1876г. е арестуван и заедно с учителите от гимназията са отведени в затвора в Търново. Освободени са след Освобождението на България-1878г.
През 1878г. Иван Златин става председател на Габровския градски общински съвет.

От 1879г. е назначен за Председател на Габровския окръжен съд и габровски депутат в Учредителното народно събрание в Търново. Активно кореспондира с габровци относно своята дейност и работа на учредителното събрание. Негов заместник в Окръжния съд е Станчо П. Цонев, на когото той активно и неуморно пише дълги писма с наставления и съвети относно
съдоустройството,правата,задълженията му и тези на затворниците, за събирането на такси и дори за мебелировката на заседателните зали! Тези знания, Златин пък придобива чрез консултации с компетентни за това лица докато е в Търново! 

В едно от писмата на Златин гласи : 

" Вие ще работите и изпълнявате длъжността си добросъвестно, че ако някому е тежко, нека се откаже от длъжността си. Длъжни сме да работим постоянно, а не на часове.“ 

По писмата му се разбира, с каква отговорност са се отнасяли депутатите към работата си! 
След настъпилата политическа криза в България през 1881г., става член на Либералната партия, където членуват и други видни негови съграждани - като Пенчо Семов! 
По време на изборите за депутати за Свищовското велико народно събрание, Иван Златин е избран за Председател на изборното бюро.

През 80-те г. на XIX век Иван Златин преустановява дейността си в Габрово и се мести в София, виждайки там много по-големи възможности и поле за търговски дела и предприемачество.
Сродява се с търговската фамилия Арие, чиято дейност и бизнес в България са в много големи мащаби - търговия от желязо до кожи, търговско - лихварски къщи, организирано манифактурно шаячно производство, банкерство, чифлици и много други.

Златин е главен акционер в „Първо българско анонимно акционерно дружество за книжно- мукавено производство“в кв.Княжево(София)- Първата фабрика за хартия в България.
През 1902-1904 г. Иван Златин е Председател на Търговско-индустриалната камара в София.
Един от основателите на Съюза на индустриалците в България.
Участва като главен акционер и член на управителния съвет на предприятията, които построяват железопътните линии Роман-Плевен-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата.
 

В спомените на съвременниците си, Иван Златин е описан като човек, който изключително съвестно и отговорно изпълнява своите професионални и обществени задължения. Наричан е още :  "голям габровец"

Доживява преклонните 84г. Поклон пред паметта му!