Свети Стефан е първият християнски мъченик – човек, който не се е отказал от вярата и убежденията си, въпреки последствията. Затова Стефановден носи послание за твърдост, чест и вътрешна сила. Не за показност, а за устояване.

В българската традиция този ден е свързан със семейството, с гостуванията и с прошката. Хората сядат отново около трапезата – по-спокойно, без бързане. Това е ден, в който не се започва нещо ново, а се довършва старото – разговори, спорове, обещания.

Стефановден е и празник на всички, които носят името Стефан, Стефка, Стоян, Венцислав, Венета и техните производни. Името „Стефан“ означава „венец“ – символ на чест и заслужена победа. Не на шумния успех, а на този, който идва след труд и постоянство.

В края на годината този празник ни напомня нещо важно:
че силата не е в това да говориш най-силно, а да останеш верен на себе си;
че не всичко трябва да започва отначало – понякога е достатъчно просто да затвориш една страница както трябва.

Днес е Стефановден. Ден за уважение, за благодарност и за малко човечност – към другите и към себе си.