Безводието в Севлиево не започва от лятото и не свършва с първия дъжд. То е дългогодишен проблем, който съществува повече от 15 години и се повтаря по един и същи сценарий.

Зимата минава спокойно.
Пролетта темата е тиха.
Лятото идва – и въпросът избухва.

След това отново тишина.

Истината е проста:
през последните години няма трайно решение, което да гарантира, че следващото лято Севлиево няма да остане без вода. Няма публично ясен план. Няма конкретни срокове. Няма видима промяна в инфраструктурата, която да даде сигурност на хората.

Затова прогнозата не е смела. Тя е логична.
Ако нищо не се промени, следващата година по същото време – отново ще има проблем.
Август отново ще бъде месец на притеснение, ограничения и въпроси без отговор.

Това не е песимизъм. Това е опит.
Севлиевци вече знаят как се развива тази история.

Проблемът не е в това, че няма вода в даден момент.
Проблемът е, че липсва дългосрочно мислене.
Че решенията се търсят само когато кризата вече е факт.
Че след всяко лято въпросът остава отворен, но неудобен.

А водата не е сезонна тема.
Тя не трябва да зависи от календара.
И не бива да се приема като нещо, което „така си е“.

Точно затова тази статия е написана сега – през зимата.
За да се помни, когато стане топло.
За да не се правим на изненадани.
И за да е ясно, че проблемът не се появява внезапно – той просто бива пренебрегван.