Денят, в който се покланяме пред будителите на България
Има дни, които не се отбелязват с фанфари, а с тишина и благодарност. Един такъв ден е 1 ноември - Денят на народните будители. Денят, в който се прекланяме пред духовните светлини на България - хората, които със слово, знание и пример събудиха у народа ни жаждата за просвещение и вярата в собствените сили.
Това не е просто дата в календара. Това е памет и уважение към всички онези учители, книжовници, свещеници, революционери, просветители и обикновени хора, които посветиха живота си на това българинът да не стои в тъмнина.
От Паисий Хилендарски, който с „История славянобългарска“ ни припомни кои сме; през Софроний Врачански, Любен Каравелов и Христо Ботев, до учителите, които и днес, в класните стаи, продължават тяхното дело - всеки от тях е будител.
Будителството не е остаряла дума. То живее във всеки, който помага на другите да се развиват, който учи, вдъхновява, води с пример. В хората, които не се примиряват с посредствеността и безразличието.
Днес повече от всякога имаме нужда от нови будители - не с перо или сабя, а с мисъл, почтеност и смелост. Защото България има нужда не просто от герои, а от съзнателни, мислещи и добри хора.
Нека на този ден спрем за миг, поклоним се в мислите си и си кажем едно просто „Благодаря“ - на всички, които ни отвориха очите, разпалиха искрата в сърцата ни и ни показаха пътя напред










































Коментари