На 5 юли Българската православна църква почита паметта на Свети Атанасий Атонски, а в българската народна традиция празникът е известен като Летен Атанасовден. Денят е сред почитаните летни празници в народния календар и е свързан с вярата в здравето, плодородието, закрилата на домашните животни и прехода на природата към втората половина на годината. В различните краища на България празникът се отбелязва с църковни служби, курбани, общоселски събирания и множество обичаи, запазени от поколения.

Свети Атанасий Атонски е една от най-значимите личности в православното християнство. Той живял през X век и е известен като основател на Великата лавра в Света гора - един от най-важните православни манастири. Още от ранна възраст проявявал силна вяра и стремеж към духовен живот. Отказал се от светските богатства и се посветил на монашеството, молитвата и служението на Бога. Със своята мъдрост, смирение и духовна сила Свети Атанасий се превърнал в пример за християнско благочестие. Той работил за укрепването на монашеския живот и оставил дълбока следа в историята на православната църква. Затова и до днес е почитан като закрилник на духовността, вярата и човешката доброта.

В българската народна традиция Свети Атанас заема особено място. Народът вярва, че той е господар на зимата и снеговете, но също така има власт над природните сили и сезоните. Според старите вярвания зимният и летният Атанасовден разделят годината на две части. Зимният Свети Атанас, който се празнува през януари, носи студа и снеговете, а летният бележи обръщането на времето към есента. В народните песни и предания се казва, че на този ден Свети Атанас „облича кожуха и отива при Бога да иска зима". Макар празникът да е в разгара на лятото, хората вярвали, че след него природата постепенно започва да се подготвя за по-студените дни.

Летният Свети Атанасовден бил важен празник за земеделците и животновъдите. В много села хората организирали общоселски курбани за здраве и плодородие. Най-често се колело жертвено животно, а храната се раздавала за благословия и предпазване от болести и бедствия. Смятало се, че така селото ще бъде защитено от суша, градушки и нещастия. Курбанът бил и символ на благодарност за реколтата и надежда за добра година.

На празника жените месели обредни хлябове, които украсявали със символи на плодородието - слънца, житни класове и кръстове. Хлябът се разчупвал тържествено и се раздавал на близки и съседи за здраве. В някои райони хората посещавали лековити извори и аязма, свързани със Свети Атанас, вярвайки, че водата на този ден има лечебна сила. Особено почитани били местата, където имало параклиси или манастири, носещи името на светеца.

Празникът бил важен и за овчарите. Те вярвали, че Свети Атанас пази стадата от болести и хищници. Затова стопаните украсявали животните с венци от билки и цветя, а понякога ги прекарвали през запален огън за предпазване от зло и уроки. На места се извършвали и обреди за дъжд, особено ако лятото било сухо и реколтата била застрашена.

С Летния Атанасовден са свързани и различни народни поверия. Вярвало се, че ако денят е слънчев и тих, годината ще бъде плодородна и спокойна. Ако има гръмотевици или силен вятър, това се приемало като знак за трудна есен. Хората избягвали тежката работа на полето, за да не разгневят светеца и да не предизвикат болести или природни бедствия.

Днес Летният Атанасовден продължава да се отбелязва в много български селища. Макар част от старите обичаи постепенно да се забравят, празникът остава символ на уважението към традициите, вярата и връзката на човека с природата. В църквите се отслужват литургии в чест на Свети Атанасий Атонски, а в някои населени места се организират събори и празнични трапези. Денят носи послание за здраве, благополучие и надежда.

На 5 юли имен ден празнуват всички, които носят имената Атанас, Атанаска, Наско, Танас, Тинка и техните производни. За много българи това е не само църковен празник, но и ден за съхраняване на българските традиции и духовни ценности.