България закъснява със защитата срещу делата „шамари“

Закъснението в приемането на анти-SLAPP законодателство не е просто процедурен пропуск, а системен риск: то оставя журналистите и гражданските организации уязвими към съдебен натиск и поставя под съмнение ангажимента на държавата към защита на публичния интерес и свободното изразяване.

В публикация във Facebook Йордан Мицикулев обръща внимание на наближаващия европейски срок за въвеждане на анти-SLAPP законодателство и на факта, че България изостава с приемането му, въпреки значението му за журналисти и граждански организации. Темата излиза извън чисто законодателния дебат и засяга пряко средата, в която функционират журналистиката и гражданският сектор.

"Знаете ли, че…

…България е на път да изпусне европейския краен срок за защита на журналистите от дела „шамари”?
На 7 май 2026 г. изтича срокът, в който всички страни от ЕС трябваше да въведат в националното си законодателство Анти-SLAPP директивата - закон, предназначен да защити журналисти, активисти и граждански организации от злоупотреба със съдебната система. България все още не го е направила.
Какво са делата „шамари”?
SLAPP (Strategic Lawsuits Against Public Participation) са съдебни дела, заведени не с цел да се постигне справедливост, а за да се заглуши критиката.
Влиятелни лица или организации завеждат искове с колосални финансови претенции срещу журналисти, разследващи репортери или НПО - дори когато исковете са очевидно неоснователни. Целта е двойна: финансово изтощение и психологически натиск, достатъчни да спрат неудобните публикации и разследвания. Накратко - вместо да доказват, че нямат какво да крият, ищците се опитват да накарат журналистите да млъкнат.
Какво се случва в България?
Министерството на правосъдието публикува проект за промени в Гражданския процесуален кодекс едва на 16 април 2026 г. - само три седмици преди крайния срок. Законопроектът все още не е приет от парламента, което прави пропускането на срока практически неизбежно.
Какви са последствията?
Пропуснатият срок задейства официална процедура за нарушение срещу България от страна на Европейската комисия. Тя включва официално предупреждение, мотивирано становище и - при продължително бездействие - дело пред Съда на ЕС с реални финансови санкции срещу държавата.
Но по-важното е друго: докато процедурите текат, журналистите и активистите в България остават без законова защита срещу дела, чиято единствена цел е да ги накара да спрат да си вършат работата."

Източник: Facebook

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД