Навършват се 150 години от Априлското въстание - най-големият въоръжен бунт на българите за отхвърляне на османското владичество. Въпреки неуспеха си, то представлява своеобразен връх на българското националноосвободително движение.

Гюргевският революционен комитет изработва план на българските земи, който ги разделя на пет революционни окръга: Търновски, Сливенски, Врачански, Пловдивски и Софийски.

За достигането на връхната точка на недоволството на българите и желанието им за свобода се преминава през много ключови моменти и събития, които започват още след 1873 г.:

• Обесването на Апостола на свободата Васил Левски, който е човекът, съживил революционното дело и създател на тайните комитети по българските земи.
• Кризата, обхванала БРЦК след смъртта на Левски.
• Неразбирателството и интригите между членовете на комитетите и вътрешните злоупотреби. Важен е скандалът между Христо Ботев и Любен Каравелов.
• Избухналото набързо, без подготовка и достатъчно подкрепа и ресурси, Старозагорско въстание през септември 1875 г.

Оттук нататък започва масова организирана подготовка за бъдещото мащабно въстание.

IV окръг, който е под ръководството на Георги Бенковски, се справя най-добре със задачите по пътя към бунта:

• Създадена е постоянна въстаническа милиция („тайна полиция“ или „комитетска стража“), контролираща подготовката за въстание.
• Трескавата подготовка прави впечатление на всички, включително и на османските власти.
• Те се убеждават в предстоящото действие едва след Народното събрание в Оборище, след предателство от участник - Ненко Терзийски от Балдово. Османските власти се активизират и в Копривщица и Панагюрище е изпратена жандармерия, която да потуши в зародиш бъдещия конфликт, да усмири раята и да арестува подстрекателите.
• При опит да бъде заловен Тодор Каблешков в Копривщица дейците нападат и прогонват с оръжие полицията. Мюдюринът е убит и е установена революционната власт. Народът е в екстаз - бият се църковните камбани, гърмят пушки. Каблешков изпраща в Панагюрище знаменитото „Кърваво писмо“. Писмото е пренесено от Георги Салчев само за два часа, въпреки че пътят обичайно отнема пет; малко преди Панагюрище конят му издъхва от натоварването.

На същия ден - 20 април 1876 г. - Бенковски обявява преждевременно, с десет дни по-рано, началото на въстанието. Това изненадва комитетите и влияе негативно на цялата акция, но обстоятелствата налагат бързане:

• предателството;
• психологическата готовност на народа за решителни действия;
• масовите арести на дейци;
• бързото мобилизиране на башибозук и редовна войска;
• вече започналите събития в Копривщица.

Всички тези фактори водят до преждевременното избухване на въстанието.

Първи революционен окръг

• На 26 април са арестувани и обесени Георги Измирлиев и Иван Панов. Стефан Стамболов научава за провалите, но не предприема действия и се укрива.
• На 29 април се сформира чета от около 200 души начело с поп Харитон, с помощници Бачо Киро и Христо Караминков - Бунито. Четата достига Дряновския манастир, който е обкръжен от около 10 000 османски войници. На 7 май е направен неуспешен пробив. Отбраната остава символ на героизъм.
• В Габровско се сформира чета от около 400 души с войвода Цанко Дюстабанов. След тежки боеве тя е разбита, а Дюстабанов - обесен.
• В Трявненско се образува чета от 80 души, която е разбита за три дни.
• Създадена е т.нар. Новоселска република, просъществувала девет дни.
• Четата на Таньо Стоянов преминава Дунав и води редица сражения, но е унищожена; войводата загива геройски.

Втори революционен окръг
Подготовката в Сливенско е слаба и с преобладаващо четнически характер. След редица сражения четите са разбити, а водачите - убити или заловени.

Трети революционен окръг
Врачанският окръг не успява да вдигне въстание поради:

• силно османско военно присъствие;
• липса на оръжие;
• слаба координация.

Четата на Христо Ботев, съставена от около 205 души, преминава Дунав с парахода „Радецки“ и достига Козлодуй. След тежки сражения и липса на подкрепа четата е разбита, а Ботев загива.

Четвърти революционен окръг
Най-активният център на въстанието:

• На 20 април избухва въстанието в Панагюрище.
• Създадено е временно правителство.
• Въстанието обхваща редица селища.

Срещу около 10 000 зле въоръжени въстаници са хвърлени близо 90 000 османски войници. Последствията са катастрофални:

• Панагюрище е опожарено;
• Перущица и Батак са подложени на масови кланета;
• Брацигово пада след тежка обсада.

Пети революционен окръг
Подготовката в Софийско е осуетена още в зародиш. Избухва и Разловското въстание в Македония, което бързо е потушено.

Факторите за разгрома са многобройни: липса на координация, слабо въоръжение, предателства и бърза реакция на османската власт.

Резултатът е трагичен за българските земи:

• около 40 000 жертви;
• над 200 опожарени села;
• десетки хиляди пострадали.

Международни наблюдатели като Макгахан разкриват пред света жестокостите. Европейската общественост реагира остро, което води до Цариградската конференция и в крайна сметка до Руско-турската освободителна война (1877–1878).

Априлското въстание от април–май 1876 г. остава завинаги в паметта на българите - в историята, литературата и културата, включително в романа „Под игото“ на Иван Вазов.

Поклон пред героите!