Мляко и монопол: Ще погребем ли животновъдите заради чужда алчност?
Въпреки растящите цени в магазините, млекопроизводителите в Габровско са притиснати до стената. Доминиращо преработвателно предприятие диктува ниски изкупни цени, често под себестойността, оставяйки фермерите без алтернатива. Това бавно обезкървява сектора и застрашава поминъка на региона. Ако малките ферми изчезнат, ще останем зависими от скъпи вносни сурогати с неясно качество. Въпросът не е само икономически, а и за това каква храна искаме на трапезата си.
Всички виждаме какво се случва в магазините – цените на млечните продукти растат почти всяка седмица. Но малцина знаят какво се крие зад тези лъскави опаковки и каква е истинската цена, която плащат хората, произвеждащи суровината в нашия регион.
Земеделци от цялата Габровска област алармират за нещо страшно: едно голямо преработвателно предприятие, възползвайки се от господстващото си положение и подкрепата на властта, буквално „извива ръцете" на малките ферми. През годините това дружество методично погълна конкуренцията, придоби по-малките мандри и днес диктува правилата по безскрупулен начин.
Изкупната цена на суровото мляко се срива до нива, които не покриват дори фуража. Когато в целия регион нямаш друг избор на кого да предадеш млякото си, ти си заложник. Това не е пазарна икономика – това е убийство на местния поминък. И тук възниква въпроса морално ли е да печелиш от чуждата нищета?
Докато големите по веригата трупат милиони, обикновеният фермер се чуди как да оцелее до утре. Пазарната икономика е удобно оправдание, но къде остана човещината? Къде е моралът в това да грабиш от този, който се труди от тъмно до тъмно, само за да напълниш още повече собствените си джобове?
Трябва да си зададем един много важен въпрос: Това ли ни чака – да ядем сухо мляко, примесено с палмови мазнини? Ако позволим фермите в региона да фалират и да спрат производство, на трапезата ни няма да дойде по-евтино сирене. Ще дойде индустриална химия. Нима искаме да храним децата си с палмово масло, което е доказана отрова за организма, само защото някой е решил, че печалбата му е по-важна от здравето на цял един регион?
Днес жертвите са земеделците, но утре жертви ще бъдем всички ние като потребители. Когато последната ферма затвори, път назад няма да има. Ще останем заложници на монополисти, които ще ни продават сурогати на цената на злато.
*Снимка: Wikipedia
Коментари