Тодоровден е традиционен български народен празник, отбелязван в първата събота от Великденските пости. Той е посветен на свети Теодор Тирон и свети Теодор Стратилат, които в народните представи се сливат в образа на свети Тодор - закрилник на конете, здравето и плодородието. Празникът е широко разпространен в българските земи и е свързан с надеждите за благополучие и успешна стопанска година.
Най-характерният обичай на Тодоровден са конските надбягвания, известни като кушии. Те се организират рано сутринта извън селото и събират множество хора. Конете се извеждат пременени с пискюли, шарени тъкани и звънци, а стопаните им ги кичат с цветя за здраве и сила. Победителят в кушията се награждава с венец, нова кърпа или риза, а конят получава почетно внимание, тъй като се вярва, че ще бъде здрав и силен през цялата година.
Празникът е свързан и с редица обичаи, насочени към здравето и плодородието. В някои райони жените месят обреден хляб, често оформян във вид на кон или подкова, който се разчупва и раздава за здраве. Част от хляба се дава на конете, за да бъдат те здрави и работливи. Вярва се, че свети Тодор на този ден „облича девет кожуха, яхва белия си кон и отива да моли Бога за лято", което символизира прехода от зимата към пролетта.
На Тодоровден се спазват и различни забрани и поверия. Жените не перат и не предат, за да не се разболеят конете, а стопаните обръщат особено внимание на грижата за животните. Празникът често се нарича още „Конски Великден", което подчертава значението му за селскостопанския живот и ролята на коня като основен помощник на човека.
Тодоровден е празник, който съчетава християнската вяра и народната традиция. Чрез обичаите, свързани с конете, хляба и общото веселие, българите изразяват своята почит към природата, труда и жизнената сила. И днес Тодоровден се отбелязва в много селища, като жив символ на богатото културно наследство и народната памет.