Сега тези българи са известни като Бесарабски българи. 

Бащата на Георги се казва Васил и е силно патриотично настроен човек и предава българският дух, който пази в себе си, у двамата си сина Георги и Димитър. Георги Агура Учи в Духовната академия в Измаил и в Яш. 

 

Георги участва в Освободителната война (1878)г. и е един от многото Бесарабски българи, решили да се установят в Свободна България и да допринесат за изграждането на младата и неопитна Трета Българска държава. Георги избира Военната кариера.

През 1879г. завършва 1-вия випуск на дн.Национален военен университет и на 10 май е произведен в подпоручик.

 

Зачислен е в 1-ва пеша бригада. Същата година е адютант на княз Дондуков-Корсаков.

Малко по-късно става флигел-адютант на княз Александър I Батенберг, и като такъв на 10 януари 1880г., подпоручик Агура е удостоен с Височайше благоволение за отлично изпълнение на „особеното поръчение" на Негово Височество Княза.

 

От август 1880г. до 1883г. следва във Военно-юридическа академия в Санкт Петербург. 

На 30 август 1882г.е произведен в чин поручик. Георги Агура е първият български офицер с юридическо образование. През 1884 е военен следовател, прокурор и преподавател по военна администрация в НВУ.

 

След Съединението (1885) е началник на Военносъдебната част и главен военен прокурор на Княжеството. На 30 август 1885г.е произведен в капитан. През Сръбско-българската война (1885) е командир на Княжевския отряд, със задачата да отбранява Владайското дефиле и Бучинския проход. При настъплението към Цариброд командва колона, която участва в освобождаването на града.

 

 След войната служи във Военносъдебното ведомство.

- участва в разработването на Военнонаказателния закон. 

- Ръководи приемането на нов дисциплинарен устав в армията.

 

Между 1886-1901г. преподава закони и етика в НВУ. 

- На 1 април 1887г.е произведен в майор.

- На 2 август 1891г.е произведен в подполковник, 

- На 2 август 1895г. в полковник.

 

През 1895г. излиза книгата му „Сравнителна критическа студия". Тя съдържаща действащите дисциплинарни закони в българската, балканските и тези на по-големите държави в Европа войски.

 

Към 6 февруари 1892г. подполковник Агура е главен военен прокурор. През 1900г. написва текст за националния химн, който да замести „Шуми Марица". Въпреки натиска, от цар Фердинанд I новият химн не е приет, но царят решава да го направи дворцов химн. 

На 15 ноември 1900г. Агура е произведен в чин генерал-майор. На 2 август 1912г. по случай 25 години от възцаряването си, цар Фердинанд избира Агура и още 5-ма генерал-майори и ги произвежда в генерал-лейтенанти.

 

По време на Балканската война (1912-1913) генерал Агура е главен военен прокурор и началник на Военносъдебната част.

 

Той отдава 36г.от живота в служба на България и е награждаван многократно.

Сред наградите му са :

• възпоменателен медал „Алфонсо XIII" (Кралство Испания)

• орден „Карлос III" (Кралство Испания)

• кръст на „Ордена на Румънската корона" (Кралство Румъния)

• „Императорски кръст" (Австро-Унгария)

• „Знак" на Българския червен кръст 

И още много други

 

Генерал-лейтенант Георги Агура умира на 10 февруари 1915г. в София на 62 години.