Власовден, наrичан още Власия, Власувица, Муканица или Волски празник е традиционен български народен празник, отбелязван на 11 февруари, посветен на свети Власий - покровител на домашните животни и най-вече на едрия рогат добитък. В народните вярвания светецът се възприема като закрилник на стадата и пазител от болести, поради което празникът е тясно свързан със здравето, плодородието и благополучието на дома и стопанството. Власовден заема важно място в зимния обреден календар и често се свързва с надеждите на хората за успешна стопанска година.
На този ден се изпълняват редица обреди с магически и предпазен характер. Един от най-разпространените в пещерския регион е приготвянето на муковина - обредно ястие от рачел, червено вино и захар, в което се топят късове хляб. Ястието се поднася рано сутринта и се раздава между членовете на семейството, а понякога и на съседи, за да бъдат всички здрави и да има берекет през годината. В някои райони част от муканицата се дава символично и на животните, за да бъдат предпазени от болести.
Друг характерен обичай за Власовден е разсичането на дръвник. Според народните вярвания власът е невидим зъл дух, който се вмъква в червата на воловете и причинява тяхната смърт. Често, за да прогонят опасността от тази болест, жените символично я разсичат на дръвника, като поставят на него няколко вълнени нишки и замахват със секирата. Друга жена я пита: „Какво сечеш?". „Влас сека!", отвърща стопанката.„Сечи да го отсечеш!", добавя първата. Диалогът се изрича три пъти и е своеобразна магия срещу болестта.
На празника задължително се изпълнява обреда муканица – В Перущица стопаните правят курбан в чест на св.Власий на висока могила извън града. След като изядат курбана, всички тръгват със запалени свещи в ръце и с типичните звуци подражават на животни: цвилят като коне, мучат като крави, блеят като овце. Това продължава докато всеки стигне до дома си.
Власовден отразява дълбоката връзка между човека, природата и животните в традиционния български бит. Обредите, изпълнявани на този ден, изразяват стремежа към здраве, плодородие и хармония в дома и стопанството. Макар днес да се отбелязва по-рядко, Власовден остава значима част от българското народно наследство и жив спомен за духовния свят на предците ни.