Парламентарната трибуна в България винаги е била арена на сблъсъци, но в лицето на Радостин Василев тя достигна до нива, които трудно могат да бъдат дефинирани като политически дебат. Когато наблюдаваме поведението му, в съзнанието неизбежно изплува метафората за кварталния дилър на наркотици, който си пробива път с агресия, заплахи и типичния уличен жаргон, вместо с идеи и култура. Неговото присъствие в Народното събрание е не просто парадокс, а сериозен сигнал за състоянието на българското общество - ако такъв човек е избран да представлява общност, значи моралният компас на тази общност е сериозно повреден. Парламентът по право трябва да бъде средище на високообразовани и културни личности, а не трибуна за нискоразрядни изпълнения, напомнящи за сенчестия бизнес от крайните квартали.

​Езикът на Василев е напоен с арогантност и откровени обиди, които не подминават никого. Той лесно лепи етикети като „мишоци", „пудели", „предатели" и „политически трупове" на доскорошните си съратници, превръщайки всяко свое изказване в лична саморазправа. Отношението му към малцинствата - цигани и турци - често граничи с най-евтиния популизъм, използвайки етническата карта за трупане на съмнителен рейтинг. Дори влогъри и журналисти, които дръзват да му зададат неудобен въпрос, биват публично унижавани и наричани „обслужващ персонал". Това не е поведение на народен представител, а на човек, който е изостанал във времето на мутренските структури или страда от сериозна психическа нестабилност, проявяваща се в постоянна нужда от конфликт.

​Не може да се пренебрегне и фактът, че през годините Бойко Борисов умело използва подобни „лидери", за да изпъква на техния фон. Стратегията е прозрачна - вкарването на фигури като Радостин Василев, Костадин Костадинов или Волен Сидеров в публичното пространство служи за параван. На фона на техните крясъци, неадекватно поведение и уличен стил, ГЕРБ и техният лидер изглеждат като единствената разумна и интелигентна алтернатива. Това е добре пресметната игра, при която обществото е принудено да избира между „статуквото" и „лудостта". Присъствието на Василев в политиката е голяма грешка за България, защото той руши малкото останало достойнство на институциите и подменя истинския разговор за бъдещето с евтин, агресивен цирк.

 

Източник: Facebook