Честваме 154 години от рождението на Георги Николов Делчев, най-известен като Гоце Делчев. Един от най-значимите български революционери, водач и идеолог на Българските македоно-одрински революционни комитети, по-късно известни като Вътрешна македоно-одринска революционна организация (ВМОРО). Национален герой на България и по политически причини - и на това, което днес е държавата Северна Македония.

Гоце Делчев е издигнат в култ в днешна Северна Македония, най-вече заради революционната му дейност в географска Македония.

Личността му води до разриви в отношенията и скандали между България и Югославия, а впоследствие и с новосъздадената Република Македония след 1991 г., която в търсенето си на идентичност, самоопределение и смисъл за своето съществуване изгражда силна македонистка идеология, основана на присвояване и припознаване на чужди национални герои. Спорът „на кого“ е Гоце Делчев и до днес не е разрешен. Единственото решение на този въпрос (макар че той е решен от самия Гоце Делчев) към момента е двете държави заедно да честват паметта му.

Той е привърженик на лявото течение в македоно-одринското освободително движение и изповядва анархо-социалистически и републикански убеждения, които с времето еволюират.
- Първоначално не подкрепя решаването на македонския и тракийския въпрос чрез присъединяване на двете области към Княжество България.
Стои зад идеята Македония и Одринският вилает да бъдат самостоятелна автономна единица в рамките на Османската империя, с равноправие на народностите в нея.
- Следващ етап в неговото виждане е развитието като република в контекста на бъдеща Балканска федерация или конфедерация. Той не изключва и възможността Македоно-одринската автономна област, по примера на Източна Румелия, да се присъедини към България.
- Важно е да се подчертае, че Гоце Делчев се самоопределя като българин по народност и определя славянското население в Македония и Одринско като българско.

В подкрепа на политическите му възгледи показателен е следният цитат:

„Гръцките свещеници и учители са пречка за нас. Дойде време да работим за България, понеже ние всички сме българи. Трябва да работим за България, защото тя ще дойде и ще ни помогне да отхвърлим османската власт.“

Гоце Делчев

Гоце Делчев е роден на 4 февруари 1872 г. в Кукуш, тогава в Османската империя, днес в Гърция, в семейството на Никола и Султана Делчеви. Той е третото от девет деца. Всички те впоследствие се включват по един или друг начин в дейността на ВМОРО.

През 1874 г. в града е учредена Втората кукушка уния с Рим, подкрепена от семейството на Делчеви и от повечето кукушани. Това става поради създаваните от властите пречки за присъединяване към Българската екзархия и нежеланието им да останат под юрисдикцията на Цариградската патриаршия. Поради това Гоце Делчев първоначално учи в униатското начално училище. По-късно, след ново допитване и подкрепа за Екзархията, той продължава образованието си в българската екзархийска прогимназия в Кукуш, която завършва през 1887 г.

Желанието му е да продължи образованието си в Българската гимназия в Солун, но баща му го задържа като свой заместник. Изпраща го първо като чирак в чужд дюкян, а по-късно го взима при себе си. В крайна сметка желанието на Гоце Делчев надделява и през есента на 1888 г. той постъпва в Солунската българска мъжка гимназия „Св. св. Кирил и Методий“, в четвърти гимназиален клас.

Там се оформя група от Кукуш - Гоце Делчев, Гоце Имов, Гоце Петков и най-верният му другар Христо Тенчов. Запознава се и с Йордан Николов от Прилеп, който си поръчва книги от чужбина - четени от Делчев и по-късно поръчвани и от самия него. Силно е повлиян от Христо Ботев, благодарение на учителя си по литература Константин Величков. Участва в таен революционен кръжок заедно с Даме Груев, Гьорче Петров и Борис Сарафов.

На 11 юли 1891 г. постъпва в днешния Национален военен университет. На 23 септември 1892 г. е приведен в средния клас, а на 23 септември 1893 г. - в старшия. На 24 септември 1894 г., заедно с още петима юнкери, е изключен от училището по обвинение, че са писали анонимно писмо до военния министър. Зачислен е в запаса като редови, с право на повторно постъпване на служба и представяне за производство в офицерски чин.

Взема решение да се бори за свободата на Македония, използвайки образователната мрежа на Българската екзархия за изграждане на революционна организация. От есента на 1894 г. до 1896 г. е екзархийски учител в Щип. Там отново се среща с Даме Груев – съосновател на БМОРК, и е привлечен в организацията. Двамата изграждат революционен комитет. Делчев организира пограничните пунктове на организацията - Кочериновския, Рилския, Кюстендилския, Дупнишкия и други, както и нелегалните канали към вътрешността на Македония.

През 1896 г. участва в Солунския конгрес на ВМОРО и заедно с Гьорче Петров изработва програмата и устава на БМОРК на демократична основа. През есента на същата година за два месеца е учител в Банско и изгражда широка мрежа от комитети в Разложко, Горноджумайско и Неврокопско.

След това става задграничен представител на организацията в София. В това си качество участва в заседанията на Върховния македоно-одрински комитет. Като главен четнически инспектор и с помощта на български офицери създава четническия институт на ВМОРО в Княжество България, който започва да изпраща подготвени четници и войводи в Македония. Полага значителни усилия за снабдяването на организацията с оръжие и средства.

Гоце Делчев предприема няколко обиколки из Македония, Одринска Тракия и Родопите, разделени на революционни окръзи. През 1897 г. обикаля Мелнишко, посвещава учителите Георги Поцков, Павел Георгиев, Никола Найденов и братята Темелкови. Основава революционен комитет в Мелник и избира за негов ръководител Илия Даскалов.

През зимата на 1900 г. пребивава в Бургас, където в Минковия хан основава фабрика за бомби, използвани по-късно в Солунските атентати. По това време предлага Михаил Герджиков да оглави въстанието в Одринския революционен окръг. От март до средата на април 1901 г. заедно с Лазар Маджаров обикаля Одринска Тракия.

През 1902 г., заедно с Гьорче Петров, участва в изработването на нова програма и устав на организацията, чиято основна цел е привличането и сплотяването „на всички недоволни елементи в Македония и Одринско“ и извоюването на пълна политическа автономия. По това време организацията носи името „Тайна македоно-одринска революционна организация“. Въпреки постигнатите успехи, Гоце Делчев не е убеден, че тя е готова за въоръжено въстание, и се противопоставя на решението за неговото вдигане, взето в негово отсъствие на Солунския конгрес през 1903 г. Заедно с Даме Груев и други дейци успява да договори отлагането му и промяна на тактиката - планът е трансформиран в партизанска война.

През март 1903 г. четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста по железопътната линия Солун–Одрин. В началото на май, на път за среща с водачите на Серския революционен окръг, четата му попада в обкръжение в село Баница, Сярско. Потерята, командвана от майор Хюсеин Тефиков - негов съвипускник, блокира селото през нощта на 3 срещу 4 май по сигнал, че там нощуват комити. Гоце Делчев решава да изведе четниците, но опитът се проваля. В сражението край село Баница загиват Гоце Делчев и Димитър Гущанов, а останалите успяват да се измъкнат. Гибелта му е една от най-тежките загуби за ВМОРО.

След смъртта на Гоце Делчев тленните му останки започват да бъдат пренасяни от място на място. Първоначално са откарани в Сяр за разпознаване от властите, след което са погребани в общ гроб в село Баница. По време на Първата световна война Михаил Чаков ги пренася в България - първо в Ксанти, после в Пловдив и накрая в София, където до 1946 г. се съхраняват в урна от „Илинденската организация“.

След Деветосептемврийския преврат от 1944 г. България променя политиката си по македонския въпрос. Под натиска на Югославия, СССР чрез окупационните си войски, Коминтерна и български комунистически дейци като Георги Димитров, страната е принудена да предаде костите на Гоце Делчев на Скопие на 7 октомври 1946 г., в условията на вече започнала насилствена македонизация. Той е препогребан в каменен саркофаг в църквата „Свети Спас“ в Скопие, където се намират и днес.

120 години след смъртта му на бял свят излизат уникални кадри от шествието с тленните му останки от София до Скопие и от участниците в това действие.

В памет и на името на Гоце Делчев в България са кръстени град, село, улици, булеварди, квартали, читалища, училища, хребет и връх на остров Ливингстън в Антарктика, както и са изградени множество паметници.