Георги Златарски – основателят на българската геология

Георги Златарски е основоположник на геоложката наука в България и изтъкнат университетски преподавател. С научната и обществената си дейност той допринася решаващо за изграждането на българските научни и държавни институции след Освобождението.

На 25 януари 1854 г. в старопрестолния град Търново е роден Георги Златарски.
Основател на геоложката наука в България, член на чуждестранни академии на науките, професор в Софийския университет, член на Българското книжовно дружество и смятан за един от първите масони в България.

Баща му е общественият деятел и възрожденец Никола Златарски, а майка му - Анастасия Ганчова, чийто роднини са видни търговци. Семейството има пет деца - четири момчета и едно момиче. Братята на Георги - Александър, Васил и Стефан, също изграждат много успешни кариери в различни области - строителство, медиевистика и военно дело. Може да се каже, че от семейство Златарски произлизат дейци - строители на следосвобожденска България.

Завършва гимназия в Търново, след което учи в Имперския лицей в Цариград и в Загреб.
В периода 1876-1880 г. следва естествени науки в Загребския университет.

От юни 1880 г. е минералог-геолог при Министерството на финансите.
1882 година е изключително успешна за Георги Златарски:
- утвърждава се като държавен геолог и минералог;
- в Пловдив се провежда Първото изложение на полезни изкопаеми и минерали в България, за което той има водеща роля в организацията и оформянето на павилиона;
- публикува първия български научен труд по геология – „Рудите в България“.

При избухването на Сръбско-българската война (1885) Златарски се сражава като доброволец на фронта.

От 1888 до 1889 г. Георги Златарски осъществява командировки в Белгия, Франция и Австрия във връзка с геоложкото дело, като участва и в Четвъртия международен геоложки конгрес в Лондон, Англия.

От 1890 г. е началник на отделението за мините и геоложката снимка към Министерството на финансите.
От 1893 г. е назначен за директор на геоложкия отдел в Министерството на търговията и земеделието. Тази длъжност допринася значително за професионалното му развитие. Работата му го отвежда в Австрия и Англия, където се среща и работи с видните учени Франц Тоула и Константин Иречек.

На Деветия международен геоложки конгрес във Виена през 1903 г. участва заедно с други изтъкнати български учени - географи и геолози, сред които Лазар Ванков и Анастас Иширков. Там Златарски отново е избран за вицепрезидент.

Георги Златарски развива и успешна академична кариера в Софийския университет:
- освен преподавател, е и декан на Физико-математическия факултет през учебната 1903–1904 г.;
- два пъти е ректор на университета – през 1897–1898 и 1901–1902 г.

Чете множество университетски курсове, сред които:
- Обща геология;
- Историческа геология;
- Геология на България;
- Палеонтология на безгръбначните животни;
- Физиографска и динамична геология;
- Геотектоника и стратиграфска геология и др.

Златарски е женен за Венка Серафидова, с която имат четири деца.

Професор Георги Златарски умира на 9 август 1909 г. на 55-годишна възраст.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД