На 1 август православната църква почита паметта на светите седем братя Макавеи, тяхната майка Соломония и учителя им Елеазар. Празникът, известен сред народа като Макавей, е един от значимите дни в църковния календар, защото съчетава спомена за подвига на древните мъченици с началото на Богородичните пости.
Историята на светите Макавеи ни връща във II век преди Христа, когато юдейският народ бил подложен на тежки гонения. Седемте братя, заедно със своята майка и учител, отказали да се отрекат от вярата си и да нарушат Божия закон. Въпреки жестоките мъчения, на които били подложени, те останали непоколебими в своите убеждения и приели смъртта с достойнство и духовна сила. Техният подвиг се превърнал в символ на вярност към Бога и на готовност да се отстояват духовните ценности дори в най-трудните моменти.
Празникът Макавей има особено значение и защото поставя началото на Богородичните пости, които продължават до 14 август. Този период е посветен на духовно пречистване, молитва, смирение и подготовка за големия християнски празник Успение Богородично. Вярващите приемат поста като време за размисъл, добри дела и укрепване на връзката с Бога.
В българската народна традиция денят е свързан и с редица обичаи и вярвания. В миналото хората го приемали като знак, че лятото постепенно навлиза в своята последна фаза и че наближава времето на усиления труд по прибиране на реколтата. На някои места се извършвало освещаване на мед от новата реколта, като се вярвало, че той притежава лечебна сила и носи здраве и благополучие на дома.
Днес празникът Макавей продължава да напомня за силата на човешкия дух и за значението на вярата, смелостта и постоянството. Историята на светите Макавеи е пример за това как човек може да остане верен на своите принципи дори пред лицето на най-тежките изпитания. Затова 1 август не е само църковен празник, а ден, който носи послание за морална твърдост, духовна чистота и надежда – ценности, които и днес имат важно място в живота на всеки човек.