Вечерта срещу Нова година е известна като Втора кадена вечеря. Тя е продължение на коледните обредни вечери и има силно предпазно и благословително значение. Цялото семейство се събира около трапезата, а стопанинът на дома я прекадява с тамян, като обикаля къщата и стопанските постройки. Смята се, че така се прогонват злите сили и се осигурява закрила за дома през идващата година. На трапезата се подреждат традиционни ястия като баница, варено жито, боб, орехи, сушени плодове и вино. Вярва се, че колкото по-богата е трапезата, толкова по-плодородна и успешна ще бъде новата година.

С настъпването на Новата година и празника Васильовден особено важно място заема обредната пита с късмети. Тя се замесва от стопанката на дома с много внимание и чисти мисли. Вътре се поставят различни късмети, символизиращи здраве, богатство, успех и семейно щастие. Най-важният късмет е паричката, която носи благополучие и късмет на този, на когото се падне. Питата се разчупва тържествено и всеки член на семейството получава своя дял, като с него приема и надеждата за добра година.

На първи януари, рано сутринта, започва един от най-обичаните обичаи – сурвакането. Децата обикалят домовете на своите близки и съседи, носейки сурвачки, изработени от дряново клонче. Дрянът е избран неслучайно, защото е символ на здравина, издръжливост и дълголетие. Сурвачките са богато украсени с пуканки, сушени плодове, вълнени конци и цветни ленти. С леко потупване по гърба сурвакарите изричат благословии за здраве, радост и берекет. В замяна получават лакомства, плодове или пари, които се приемат като знак за благодарност.
В някои райони на България сурвакането се изпълнява и от сурвакари – млади мъже, които се маскират и обличат в традиционни костюми. Те носят тежки звънци и страховити маски, с които обикалят селото. Шумът от звънците и танците на сурвакарите имат магическа роля – да прогонят злото и да осигурят плодородие и здраве за хората и земята. Техните сурвачки и маски се изработват с голямо старание и често се предават като наследство.

По време на новогодишните и васильовденските обреди важна роля играят и обредните песни и наричания, в които често се срещат възгласите „Дай, Лада“ и „Тъй, Лада“. Лада е древен митичен образ, свързан с плодородието, хармонията и женското начало. Тези припеви се използват като благословия и молба за здраве, щастие и изобилие. Чрез тях хората изразяват своята вяра, че с помощта на висши сили новата година ще донесе добри дни и успех.
Нова година и Васильовден не са просто календарни празници, а време, в което българите се обръщат към своите корени и традиции. Чрез Втората кадена вечеря, обредната пита с късмети, сурвакането и старите обредни песни се съхранява народната памет и се предава мъдростта на предците. Тези обичаи ни напомнят колко важни са семейството, общността и вярата в доброто начало.