Българската политика все по-трудно може да бъде описана като подредена система от ясно разграничени идеологии и стабилни партийни ядра. Вместо това тя наподобява поле на постоянно пренареждане, в което доверието към институциите е ниско, изборите са чести, а управлението се крепи върху временни баланси и тактически компромиси. В такава среда дори относително малки политически субекти могат да се окажат решаващи, а общественото недоволство се превръща в основен ресурс за политическа мобилизация.
ГЕРБ продължава да бъде най-добре организираната партия и единствената с доказан капацитет да поддържа управленска инфраструктура в дългосрочен план. Именно този капацитет обаче поражда и най-сериозните критики към формацията. През годините управлението на ГЕРБ все по-често се свързва с концентрация на влияние в ключови държавни институции, които според критици се използват не само за администриране на властта, но и като инструмент за натиск върху неудобни политически и икономически играчи. Този модел, независимо дали е резултат от целенасочена стратегия или от институционална инерция, допринесе за усещането за селективно прилагане на закона.
Паралелно с това нежеланието за дълбока и последователна съдебна реформа се превърна в траен проблем. Макар да бяха правени отделни законодателни промени, липсата на ясно политическо усилие за ограничаване на влиянието върху прокуратурата и съдебната система като цяло подхранва съмненията, че борбата с корупцията остава по-скоро декларативна. Така ГЕРБ се оказва в парадоксална позиция да бъде едновременно незаменим управленски фактор и символ на статукво, срещу което значителна част от обществото продължава да протестира.
Коалицията ПП ДБ навлезе в политиката с обещанието за морална алтернатива и демонтаж на корупционния модел, но реалността на управлението постепенно изчерпа част от този заряд. Участието във властта наложи компромиси, които размиха образа на формацията като ясно разграничима опозиция на утвърдените практики. Опитите за съдебна реформа и институционални промени се сблъскаха с вътрешни противоречия и силна съпротива, което допълнително засили разочарованието сред част от поддръжниците.
ДПС остава един от най-предвидимите и устойчиви фактори в политическата система. Партията разполага с дисциплиниран електорат и умение да се позиционира като неизбежен участник в управленски формули. Тази роля обаче често е съпътствана от подозрения за дълбоко институционално влияние, което надхвърля формалното политическо представителство. В общественото пространство от години циркулират обвинения, че структури, свързвани с ДПС, имат непропорционално въздействие върху регулаторни органи и правоприлагащи институции, което позволява защита на определени икономически интереси и създава усещане за недосегаемост.
Подобно на ГЕРБ, ДПС демонстрира ограничен интерес към радикална съдебна реформа. Подкрепата за отделни промени рядко прераства в последователна политика за реално намаляване на политическото влияние върху правосъдието. Това затвърждава възприятието, че стабилността на съществуващия модел е по-важна от риска, който носи истинската реформа.
БСП продължава да губи политическа тежест на фона на тази конфигурация. Липсата на ясно идеологическо послание и продължителните вътрешни противоречия я изтласкаха в периферията на политическия дебат, където тя рядко успява да предложи убедителна алтернатива на доминиращите модели на управление.
Антисистемните формации се възползват от натрупаното недоволство, но трудно го превръщат в устойчива политическа перспектива. ИТН бързо показа ограниченията на проект, изграден около протестна енергия без стабилна институционална култура. МЕЧ засилва този модел чрез по-агресивна реторика, но без ясно очертана програма, което ограничава дългосрочното ѝ влияние. „Възраждане“ остава най-консолидираният идеологически протестен играч, но силната конфронтация и радикализация я изолират от възможността да участва конструктивно в управлението.
В този контекст партия „Величие“ се появява като формация, която запълва пространство между системните партии и крайно протестните движения. Тя привлича избиратели, уморени от усещането за институционален произвол и липса на справедливост, но без желание за радикален разрив с политическата система. Макар да е в ранен етап на развитие, партията показва стремеж към участие в реалната политика и към институционално присъствие, което я отличава от редица краткотрайни протестни проекти.
Президентът Румен Радев се утвърди като самостоятелен център на влияние в тази разпокъсана среда. Чрез критика към партийните елити и акцент върху теми като суверенитет и социална справедливост той успява да говори на избиратели, които не се чувстват представени от традиционните партии. Липсата на ясен партиен проект му позволява да запази институционалната си позиция, като същевременно оказва значително влияние върху политическия климат.
Общата картина разкрива политическа система, в която основният конфликт вече не е между леви и десни, а между различни представи за властта и нейната отчетност. Докато ключови партии продължават да бъдат възприемани като защитници на модел, в който институциите често се използват селективно, нови формации ще продължат да се появяват като израз на търсенето на справедливост и реална промяна. Въпросът е кои от тях ще успеят да превърнат това търсене в последователна политика, а кои ще останат част от хрониката на една продължителна криза на доверие.

*Снимка - euronews.com

Може да подкрепите нашата медия еднократно оттук: 

• Абонамент от 10лв на месец
• Абонамент от 20лв. на месец
• Абонамент от 50лв. на месец

Присъединете се към нашите общности:

Телеграм канал - Красиво Габрово
Публична Фейсбук Група - Красиво Габрово
Фейсбук страницата - Красиво Габрово
Youtube канал - Красиво Габрово

Вече може да подавате сигнали за нередности към Красиво Габрово напълно анонимно оттук.