Спокойно ли е в Габрово? По-сигурен ли е градът, отколкото преди година или две? Намалява ли престъпността или просто така изглежда на хартия? Това са въпроси, които всеки си задава, но отговорите почти винаги звучат еднакво: „Според данните…“.

Само че какви са тези данни и колко всъщност ни казват?

Официалните числа съществуват. Те идват от годишните отчети на Областната дирекция на МВР и изглеждат убедително – през 2024 г. регистрираните престъпления са по-малко, разкриваемостта е висока, тенденцията е „положителна“. На пръв поглед всичко е наред. Но тук идва първият неудобен въпрос: за кое „сега“ всъщност говорим?

Тези данни стават публични месеци след края на годината. Докато четем за 2024-а, вече сме дълбоко в следващата. Междувременно животът тече, проблемите се променят, а усещането за сигурност не чака годишен отчет. Колко полезна е информация, която винаги идва със закъснение? И можем ли наистина да се чувстваме спокойни на база числа от миналото?

Има и още нещо. Официалната статистика отчита само това, което е регистрирано. Само престъпленията, за които някой е подал сигнал. Само онези случаи, които са влезли в системата. А останалите? Колко кражби не се съобщават, защото „няма смисъл“? Колко жертви на домашно насилие мълчат? Колко измами остават само като лош спомен и недоверие към институциите?

Тези истории не влизат в таблиците. Те не намаляват проценти и не повишават разкриваемостта. Но те съществуват. И именно те оформят усещането за сигурност или несигурност в ежедневието.

Тук идва и разминаването, което мнозина усещат, но трудно обясняват. От една страна – отчетите говорят за спад. От друга – новинарските сайтове редовно съобщават за кражби, задържани рецидивисти, наркотици, полицейски акции. Как да ги съвместим? Единични случаи ли са това или част от по-голям модел? Засилват ли се определени престъпления или просто за тях се говори повече?

Няма ясен отговор, защото липсва контекст. Няма публична информация кои части на града са по-проблемни, какви престъпления се повтарят, къде системата не сработва. Всичко се свежда до общи числа за цяла област – удобни, изгладени и безопасни за цитиране, но недостатъчни, когато човек иска да разбере какво реално се случва около него.

Тогава какви изводи можем да си позволим? Честният отговор е – ограничени. Можем да кажем, че няма данни за рязко влошаване на регистрираната престъпност. Но можем ли да кажем, че Габрово става по-сигурно място за живеене? Че рискът за обикновения човек намалява? Че проблемите са под контрол?

Трудно. Защото изводите са толкова добри, колкото е добра информацията, на която стъпват. А когато тя е закъсняла, агрегирана и частична, и изводите са такива.

Това не е обвинение към конкретна институция. Това е системен проблем. Начинът, по който се представя престъпността, създава илюзия за яснота, без да дава реална картина. А на местно ниво тази илюзия тежи най-много, защото хората не търсят проценти, а отговор на простия въпрос: безопасно ли е?

Ако институциите искат доверието да бъде повече от формално, трябва да променят не толкова съдържанието, колкото подхода. Повече навременна информация, дори и по-обща. Повече яснота какво означават числата и какво остава извън тях. Повече контекст и по-малко самодоволни обобщения.

Публичната информация за престъпността в Габрово не е измама. Тя не е фалшива. Но тя не е и достатъчна. И докато това не се признае открито, всяко успокоение, че „престъпността намалява“, ще звучи кухо за онези, които не го усещат така в ежедневието си.

Защото сигурността не е процент в отчет. Тя е усещане. А усещанията не се подобряват с мълчание, закъснели данни и общи числа. Те се подобряват с прозрачност, честност и смелост да се каже не само това, което изглежда добре, но и това, което липсва.

*Снимка: Google Maps