Цар Борис III – Обединителят и спасителят на България
Цар Борис III се възкачва на българския престол през 1918 г. в тежки времена на национални катастрофи и политическа нестабилност. Той установява личен режим, води страната през годините на Втората световна война и успява да върне Южна Добруджа. Като държавник категорично отказва да изпрати войски на Източния фронт и спасява над 50 000 български евреи от депортация. Умира внезапно през август 1943 г. при неизяснени обстоятелства, а смъртта му потапя България в траур.
На 28 август 1943 г., преди 82 години, умира Н.В. цар Борис III Обединител – цар на всички българи.
Роден е като Борис Клемент Роберт Мария Пий Станислав Сакскобургготски на 30 януари 1894 г. Син е на цар Фердинанд I (1887–1918) и княгиня Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Негов католически кръстник е папа Лъв XIII, а православен кръстник – руският император Николай II.
Още като принц Борис участва във войните за национално обединение – Балканската и Първата световна война (1913–1918). Служи като офицер за свръзка във фронтовете на действащата армия, издигайки се до чин генерал-майор (1918).
След националната катастрофа и Ньойския договор цар Фердинанд I абдикира. На 3 октомври 1918 г. Борис е провъзгласен за цар на България – едва 24-годишен. Той поема властта в изключително тежки и бурни времена – националната кауза е загубена, а страната е потънала в политическа криза, преврати и атентати (1923, 1925).
На 19 май 1934 г. военният кръг „Звено“ извършва нов преврат, суспендира Търновската конституция и забранява партиите. Постепенно Борис III ограничава влиянието на превратаджиите и установява личен режим (1934–1938). През 1938 г. са проведени избори, на които за първи път и жените получават право на глас – макар и с ограничения.
В навечерието на Втората световна война България се стреми към неутралитет. На 7 септември 1940 г. е подписана Крайовската спогодба, с която Южна Добруджа се връща на България. Същата година обаче е приет и Законът за защита на нацията, под натиск от Германия, който лишава евреите от редица права.
През март 1941 г. България се присъединява към Тристранния пакт, допускайки германските войски да преминат през страната към Югославия и Гърция. След победата България администрира Поморавието, Вардарска Македония и Беломорието, заради което цар Борис е наречен „Обединител“.
След нападението над СССР Борис III категорично отказва да изпрати български войски на Източния фронт, спасявайки хиляди животи. На 13 декември 1941 г. парламентът обявява „символична война“ на САЩ и Великобритания, което довежда до масирани бомбардировки над България.
През 1943 г. Германия настоява за депортиране на българските евреи. Благодарение на твърдата позиция на царя, подкрепата на обществото и църквата, над 50 000 души са спасени. Борис III отказва да изпълни исканията на Хитлер дори при лични срещи с него.
През август 1943 г., след завръщане от Германия, цар Борис III внезапно се разболява и умира на 28 август. Обстоятелствата около смъртта му и до днес остават неясни. Сред версиите са отравяне от Хитлер, съветските служби или италианците.
Смъртта на монарха потапя България в траур. Хиляди се стичат да се поклонят пред тленните му останки в катедралата „Св. Александър Невски“, а по-късно е погребан в Рилския манастир. Наследява го малолетният му син Симеон II, под регентство до комунистическия преврат от 9 септември 1944 г.
През 1946 г. комунистите оскверняват гроба му, а през 1954 г. той е окончателно унищожен. След 1989 г. е намерено единствено сърцето на царя, което през 1993 г. е препогребано в Рилския манастир.
През 1930 г. Борис III се жени за италианската принцеса Джована Савойска, която приема името Йоанна. Те имат две деца:
- княгиня Мария-Луиза (род. 1933 г.)
- княз Симеон Търновски (род. 1937 г.), бъдещ цар Симеон II
Коментари