Днес отбелязваме 188 години от неговото рождение – не със скръб, а с преклонение. Силуетът му стои гордо в бронз и камък из цяла България, но истинското му място е в сърцата ни. Левски не просто водеше революцията, той вярваше в бъдеще, в народ, който ще изгради "чиста и свята република", където "всички ще бъдат равни – българи, турци, евреи и пр."

С думите: "Роди се и поведе ни в борба, обесен бе, но нивага не умря..." – ние помним, че Левски не е просто герой от миналото. Той е съвест, мярка, идеал. И днес, в свят, където често губим ориентир, Левски ни напомня кой трябва да бъдем.

Нека не забравяме – свободата не е даденост, тя е отговорност. И тя започва с това да бъдем достойни за нея.