Пенчо Семов е роден в с.Цвятковци, Габровско през 1873г.

Баща му Иван Семов е търговец, а майка му е Бона Семова. От 13 годишен Пенчо Семов обикалял с него и учел търговските тънкости. Търгували са с гаванки, танури, гайтани, платове и други стоки. От добруджанските села закупували восък, кожи, вълна, които продавали в Габровския край.

Малкият Пенчо се справял добре с търговските дела и баща му поверил управлението на дюкян, който отворил в Тутракан.

До войнишката си служба успява да натрупа пари, а след нея се заселва в Габрово. Започва с производство на прежди, аби, гайтани, фланели, пояси и др. стоки. Има търговия с кожи и пашкули. Заедно с баща си и брат си Семо през 1905 г. учреждяват събирателно дружество „Иван Семов сие синове“. След три години баща му и брат му излизат от дружеството.

През живота си Пенчо Семов е акционер в 28 акционерни дружества в България, сред които 3 банки и 2 застрахователни компании.

Едни от най - мащабните му дарения са свързани с основаването на сградите на Аграрния факултет на СУ , за Института по заразни и паразитни болести и лобиране в полза на България по време на подписването на срамния Ньойски диктат - за тези каузи той дарява по 300 000 златни лева

През 1936 г. Семов дарява на Съюза на журналистите в България своята вила (за приют за възрастни, старопиталище) и част от чифлика си във Варна.

В съдружие с друг предприемач - Иван хаджи Беров изграждат в Габрово първите в България тенискортове и зимни пързалки.

През създадената от него благотворителна фондация е дарил над 200 милиона лева + 50 милиона лични средства! За широкомащабната си дарителска кампания той е засипван със суперлативи в Габровски и национални медии, заради дейността си е сравняван с Рокфелер!

В първото си завещание от 1928г. Семов завещава средства за построяването на сграда на Съюза на индустриалците в Габрово. С негови пари е закупена сградата на женското благотворително дружество „Майчина грижа“ и е построено Стопанското училище в Габрово. Безплатни трапезарии за ученици поддържа в Габрово, Варна и Казанлък!

В София, строи и дълго време материално поддържа първия в България приют за бездомни!

Спонсорира обучението на много ученици и деца на работниците в неговите фабрики!

Дарява средства за католическия колеж „Свети Августин“ в Пловдив, Априловската гимназия в Габрово, за училища във Варна и други градове!

През 1938г. е предложен на Цар Борис III от управителя на областта, за връчването му на високо държавно отличие за заслуги! В навечерието на смъртта си той оставя основни капитали на стойност около 1,1 милиарда лева (или около 9 милиона тогавашни долара.)

За съжаление смъртната му воля относно фондацията и натрупания капитал не е изпълнена. Като през 1947г. всичко е конфискувано от Комунистическата власт - имоти, пари, предприятия! 

Широко тачен и помнен от Габровци е Пенчо Семов! 

На негово име и памет е кръстена габровската Професионална гимназия по туризъм!

Също така на негово име е кръстена, създадената от него Белодробната болница в Габрово, по известна от всички като "Парахода" 

Първата съпруга на Пенчо Семов е Аница Талева, за която се венчава през 1898г. Имат син Иван и дъщеря Бонка.

Но ударите на съдбата за безмилостни! В разстояние на година и половина (ноември 1901г. и март 1903г.) той загубва последователно съпругата и двете си деца, всички болни от туберкулоза! 

По-късно сключва втори брак с Радка Патева, чрез който се сродява с габровските фамилии Патеви и Лукови, но нямат деца! 

Поклон пред паметта на Габровския деятел Пенчо Семов!