Ученолюбив, учи в местното училище в с.Ченгел, след това завършва Шуменското класно училище при Добри Войников! Благодарение на вуйчо си Маринчо Бенки, продължава обучението си в Букурещ и в Украйна! 6 месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев (Украйна), заболява и е принуден да се завърне в Шумен. Въпреки, че оздравява и има желание да се върне, приема да бъде учител и директор на класното училище по предложение шуменци.

Организира и участва в множество културни мероприятия, а преподаването си го използва с патриотична цел! През август 1874г.е участник в общото събрание на БРЦК в Букурещ! Избран за председател на Шуменския частен революционен комитет!

Под псевдонима Петър Ванков и представящ се за училищен инспектор, увличайки турските власти, създава 14 революционни комитети из Шуменско! 

Активно подпомага подготовката за общите въстания! 1875г.е хвърлен в затвора след безредици между шуменски младежи и френски инженери строящи ЖП линия Каспичан-Шумен-Ямбол. Младежите не позволяват местна мома да се омъжи за френски инженер! Освободен след няколко месеца и бяга за Румъния!

Там Стамболов и Ботев го посрещат, а след скандалите с Каравелов, Ботев поема контол над БРЦК, и с общи усилия започват подготовка за въстание! Активен участник в Старозагорското въстание, избран е за апостол на Ловешкия окръг! Неуспехът на въстанието слага край на действията му в Троянския балкан! Успява да се върне в Румъния, където поради идеологически различия с Ботев и разногласия относно начина на водене на борба, подава оставка от БРЦК! Неуспехите, безверието и разногласията между хъшовете, води до разпускането на БРЦК, а Волов е много разочарован! Въпреки всичко не се отказва и заедно със Стоян Заимов, Никола Обретенов и Христо Караминков - Бунито основават Гюргевският революционен комитет. Стефан Стамболов също се включва и става председател на заседанията! Заедно вземат общо решение за въстание през пролетта на 1876г. Волов е избран за главен апостол на IV революционен Пловдивки окръг,а за негов помощник- Георги Бенковски.

Двамата с Бенковски вършат много работа по подготовката, привличането на дейци,набирането на оръжия и създаването на комитети! Дори мирно отстъпва позицията си на главен апостол на Бенковски, в името на общото благо и казвайки че "той - (Бенковски), е по - достоен"!

При избухване на въстанието на 20.04 е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. Формира чета от 150 човека, ръководена от него съвместно с Икономов. Волов достига до Стрелча, където вече действа Орчо воевода. Двете чети се съединяват и в продължение на два дни водят активен бой с турците и татарите в местността. Търси допълнителна помощ от Копривщица, но силите му не стигат да завладее Стрелча и се оттегля ,като разделя четата, една част към Клисура, а останалите с него отиват в Копривщица. Там помага на Каблешков, укрепва защитата и набира нови четници.

На 23.04.пристига в Клисура. В местността Зли дол, организира и укрепва защитата, и тръгва из околията за да вдига още хора на бунт! На 26.04. получава молба за помощ от Клисура, която е обграден от многократно превъзхождаща въстаниците- османска войска! Пристига със около 60 души на помощ, но за съжаление със закъснение, Клисура е унищожена! Отстъпено е и от позицията Зли дол! Каблешков пристига също с 200 души! Свикват съвет и е решено да се разделят. Начело на 100 души, Волов прави неуспешен опит да вдигне Карлово и Сопот на бунт и се връща назад, сражавайки се! 

Волов е един от предателски "арестуваните" от местните чорбаджии войводи, виждайки неуспеха на въстанието. Пуснат е след като се пуска слух за хиляди сръбски войници, идващи на помощ на въстанието!

След разгрома на въстанието, с чета от 100 души се придвижва към Търновския Балкан, четата постоянно се топи, водят и епизодични сблъсъци с турски войски! Докато накрая не остава само с 8 души. (Най - верните му другари). Решават да избягат в Румъния ,като се разделят на 3 групи по 3-ма! След предателство Волов е ранен от турците и докато прави опит да преплува река Янтра край Бяла, Русенско се удавя! 

Дълбоко запомнен от народа ,на негово име има кръстени - улици, училища , стадион, издигнати паметници, а къщата му в Шумен е превърната в музей! 

Поклон пред паметта му!