Ивановден е пряко свързан с Йордановден, който се празнува на 6 януари. Двата празника образуват своеобразен завършек на коледно-новогодишния цикъл. Докато на Йордановден водата се освещава, то на Ивановден тя продължава да носи своята пречистваща и животворна сила. В народните вярвания се смята, че къпането на този ден предпазва от болести и носи здраве през цялата година.

На Ивановден празнуват всички, носещи имената Иван, Ивана, Иванка, Йоан, Йоана, Жан, както и техните производни. Името Иван има древен произход и означава „Бог е милостив“. Поради своята символика и популярност, Ивановден е сред най-масовите именни дни в България и често се отбелязва с големи семейни и приятелски събирания.

Българските народни обичаи, свързани с Ивановден, са изключително богати и разнообразни. Един от най-характерните ритуали е обредното къпане. В миналото младоженците, сключили брак през изминалата година, както и кумовете и именниците, били водени до река, кладенец или чешма, където символично били поливани или потапяни във вода. Този обичай се възприемал като благословия за здраве, дълголетие и плодовитост. В някои региони млади мъже обикаляли домовете и „къпели“ стопаните за здраве, като срещу това получавали дарове.
Трапезата на Ивановден е богата и тържествена. Тъй като празникът се пада след коледните пости, на масата се поднасят месни ястия, като свинско с кисело зеле, печено месо, кървавица и суджук. Задължително присъства и обредна питка или баница, както и вино или ракия. Храната не е само средство за угощение, а и символ на благополучие и изобилие в дома.

Ивановден има и важно обществено значение. В традиционната българска култура този ден е посветен и на кумовете – хората, които имат особена роля в семейния и социалния живот. Те били почитани и дарявани, а уважението към тях се възприемало като знак за добро възпитание и сплотеност на общността.

Днес Ивановден продължава да се празнува широко, макар и в по-съвременна форма. Освен спазването на част от обичаите, празникът е повод за срещи с близки, за равносметка и за съхраняване на връзката с българските корени. Чрез него се предават ценности като вяра, уважение, гостоприемство и почит към традицията.

Ивановден остава жив празник, който съчетава християнската вяра и народната мъдрост, напомняйки ни за силата на духовното пречистване и значението на общността в живота на българина.