Състоялият се на 24ти юли протест зад сградата на бившия Партиен дом бе всеобщо възпротивление срещу текущия Народен съд. Притекоха се от всички краища на страната хора, които виждат себе си и своите бизнеси в бъдеще на мястото на Ивелин Михайлов и Исторически парк – без присъда – под колелата на държавната машина; такива които за нищо не биха допуснали унищожаването на обекти от национално значение, камо ли заради клеветите на доказани престъпници; и онези, които дълго вече са били мачкани от правителствените структури, и виждат че народът сетне се наема да отвоюва своето си, достойнството си, правомощието си да се разполага с частни средства и да не бъде рекетиран.
Така широко припознатите подбуди на протеста обединиха в речите им представители от различни млади политически формации, от задгранични земи, от разнообразни поприща. 

Далеч останаха държавните медии – демонстративно обръщайки гръб, от всички явили се като на тепсия в този ден (включително акционери), в чиято защита се твърдеше че се подхваща разследването на Исторически парк. Впоследствие изнесените изявления на акционерите, интервюта с протестиращите и всекидневни изобличения в свобдните и красиви медии вече окопитващо барабанят по главите на плюлите в устите си глави от екрана, а прогнозите ни са за тепърва надигащ се град!