Издател БЛАЖЕНСТВО ЕООД
Агресивният жаргон и поведението на Радостин Василев не са случайни, а са симптом на счупения морален компас в обществото и инструмент в играта на статуквото. Такива фигури създават изкуствен контраст, правейки установената власт да изглежда като единствен разумен избор. Цената е ясна: парламентът се превръща в цирк, а истинският дебат се подменя с евтина саморазправа.
Под лозунга за „борба с гласовете от Турция“ парламентът прие промени, които реално затрудняват гласуването на българите в Западна Европа и Северна Америка. Чрез административни бариери и тактически гласувания се ограничава вотът на активната диаспора, която традиционно не се вписва в контролираните електорални схеми.
В публичното пространство ежедневно се внушава, че нищо не зависи от обикновения човек и че участието в политиката е безсмислено усилие. Тази тиха подмяна на надеждата превръща гражданите в публика, а апатията - в най-сигурния щит на властта срещу промяна.
Политическата картина в България се оформя от трайна криза на доверие, разпокъсан парламент и напрежение между институционална стабилност и обществено недоволство. Тези процеси влияят пряко върху поведението на партиите и обясняват защо въпросите за корупцията, съдебната система и контрола върху властта остават в центъра на публичния живот.
