В традиционното българско общество „бабата“ е заемала особено място – тя е била не само помощник при раждането, но и доверена фигура, носител на знания и опит, предавани от поколение на поколение. На този ден младите жени, родили през изминалата година, поднасяли дарове в знак на признателност, а чрез специални ритуали се изразявало уважението към труда и грижата на бабата. Един от най-характерните обреди е символичното измиване на ръцете ѝ, придружено с благословии за здраве, плодородие и благополучие.

Бабинден се е празнувал с тържествени събирания, общи трапези и обредни действия, в които основна роля имали жените. Празникът утвърждавал значението на женската солидарност и подчертавал ролята на жената като пазител на живота и семейството. Чрез песните, хората и ритуалите се съхранявала връзката между миналото и настоящето, между традицията и ежедневието.

В съвременността Бабинден се чества и като професионален празник на акушерките и гинеколозите, които със своята компетентност и всеотдайност продължават мисията на народната баба. В много здравни заведения, културни институции и образователни среди денят се отбелязва с официални тържества и инициативи, насочени към опазване на народните традиции и към изразяване на обществено признание към медицинските специалисти.
Бабинден остава жив празник, който напомня за вечните ценности – уважението към живота, грижата за новото начало и значението на приемствеността между поколенията. Той е мост между народната традиция и съвременното общество, в който се срещат миналото, настоящето и бъдещето на българската духовност.