На 3 юни 2026 г., в 19:30 часа, сръбската полиция задържа в Белград мъж, когото България е търсила близо две години. Стоян Мавродиев, бивш депутат от ГЕРБ и бивш изпълнителен директор на Българската банка за развитие, е открит не защото се е предал, не защото разследването го е настигнало по класически начин, а защото си е купил самолетен билет. Пътувал е по маршрута Дубай–Истанбул–Белград с Turkish Airlines и резервацията му е прехваната от службите. Това, което следва, е поредица от въпроси, на голяма част от които отговори все още няма.

Историята на Мавродиев с ББР е история на изкачване и падение, каквито в България са станали скучно познати. Той влиза в публичното пространство като съосновател и депутат от ГЕРБ, избран в парламента през 2009 г. Впоследствие оглавява Българската банка за развитие, държавна институция, чиято мисия е да финансира проекти от обществен интерес, но която при неговото управление, по думите на критици, се е превърнала в нещо съвсем различно.

През 2019 г., докато Мавродиев е начело на банката, е отпуснат кредит от 148,5 милиона лева на дружеството „Роудуей кънстракшън", фирма, свързвана с бизнесмена Румен Гайтански, известен в публичното пространство с прякора „Вълката". Кредитът е отпуснат без задълбочени проверки и без надлежно обезпечение, твърди прокуратурата. Какво се е случило с парите след това е въпрос, около чийто отговор се навиват слоеве от политика, принуда и съмнителни показания.

Делото излиза на светло не заради институционална бдителност, а заради политически разрив. Едва през лятото на 2024 г., когато вътрешната война в ДПС между Делян Пеевски и Ахмед Доган достига своята кулминация, прокуратурата изведнъж „открива" интерес към кредита. Мавродиев е обвинен за длъжностно присвояване в особено големи размери. В средата на август 2024 г. той напуска страната в посока Гърция, оттам преминава в Северна Македония и отлита към Дубай, където властите го издирват до 22 август, когато официално е обявен за изчезнал. Оттогава е в неизвестност до онзи юнски вечер в Белград.

Какво се е случило с 148,5 милиона лева? Официалните данни по делото сочат, че след като Гайтански е получил сумата чрез своята фирма, с част от нея е купил луксозни автомобили. Около 30 милиона лева са прехвърлени към друга компания, чрез която са платени задължения на ТЕЦ „Варна", актив, свързван с Ахмед Доган.

В разпит пред инспектори на Антикорупционната комисия, проведен на 9 октомври 2024 г., самият Гайтански дава показания, които буквално взривяват публичното пространство. Твърди, че целият кредит от ББР е бил отпуснат реално за Ахмед Доган и че това е уговорено на среща между Доган и Мавродиев. Описва схема, продължавала около две десетилетия, в която е действал като „подставено лице" на почетния председател на ДПС, печелейки обществени поръчки в общини, намиращи се под политическото влияние на Доган, и след това „отчитайки" приходите. Формите на тези „отчисления", по неговите думи, включват пари в брой, яхтата „Агата", луксозни автомобили и златни кюлчета.

Показанията звучат изумително пълно и детайлно. Твърде пълно, смятат някои.

Осем дни след разпита, на 17 октомври 2024 г., Гайтански е освободен от ареста. Прокуратурата не е възразила. Тази хронология е трудна за игнориране: бизнесмен, задържан безсрочно за кредит от почти 150 милиона лева, дава показания срещу политически опонент на актуалната власт и е пуснат на свобода за по-малко от две седмици. Случайност? Повечето анализатори не го смятат.

Контекстът прави картината още по-красноречива. Разпитът е проведен от инспектори на Комисията за противодействие на корупцията, институция, за която по онова време публично се твърди, че действа като инструмент на Пеевски срещу политическите му опоненти. Самият Пеевски е надделял в битката за ДПС и контролира партията. Доган, когото показанията на Гайтански сочат като главен бенефициент, е вече победеният, лишен от политически активи, от резиденцията в „Росенец" и от контрола в ТЕЦ „Варна". Да сочиш победителя, когато си в ареста по негова инициатива, е самоубийство. Да сочиш победения е сделка.

Оттук произтича и по-провокативната теза, циркулираща в медийното пространство: че показанията на Гайтански са верни по съдържание, но погрешни по имена. Навсякъде, където е изписано „Доган", трябва да се чете „Пеевски". Тази версия не е верифицирана от независими източници, но тя обяснява защо прокуратурата, разполагаща с тези детайлни показания, не е повдигнала обвинение на Доган. Те са полезни като политическо оръжие, а не като реална прокурорска линия.

Задържането на Мавродиев в Белград е истинско постижение на оперативната координация. Службите са засекли резервацията, предупредили са сръбските колеги и бившият банкер е арестуван още при пристигането си. На 5 юни изпълняващата функциите главен прокурор Ваня Стефанова е подписала официалното искане за екстрадиция до сръбския министър на правосъдието. Дотук добрите новини.

Европейската заповед за арест, издадена от Софийски градски съд и потвърдена от Апелативния съд, не е задължителна за Сърбия, тъй като тя не е член на ЕС. Двустранните споразумения между двете страни съществуват, но процедурата по тях е многостепенна и бавна. Предстои разглеждане от Основния съд в Белград, след това от Апелативния съд, и накрая крайното решение се взема от сръбския министър на правосъдието. По сръбското законодателство, ако процедурата не приключи в рамките на около година, задържаният се освобождава.

Прецедентът е известен и тревожен. Цветан Василев, бившият мажоритарен собственик на Корпоративна търговска банка, обвинен за присвояване на 206 милиона лева, се предава в Сърбия през септември 2014 г. Дванадесет години по-късно той все още е в Белград. Делото му е многократно връщано за ново разглеждане, а по слухове той е поискал и сръбско гражданство. Сърбия не екстрадира свои граждани.

Мавродиев много добре е знаел всичко това. Което повдига въпрос, не особено удобен за властите: защо човек, укриващ се успешно две години в Дубай, е решил да лети именно до Белград? Случайна грешка? Умора от емиграцията? Или, по-провокативно, уредена пристан, при която Белград е предпочетен именно заради репутацията си на място, от което хора не се екстрадират?

Случаят с Мавродиев не е изолиран. Той е симптом на нещо по-голямо. По времето на неговото управление ББР е отпуснала близо 1 милиард лева само на осем фирми, като само незначителна част от тези кредити е под разследване днес. Кредитът за „Роудуей кънстракшън" е най-известният, но далеч не единственият съмнителен заем. Останалите, отпуснати при също толкова неясни обстоятелства и към също толкова непрозрачни бенефициенти, продължават да стоят в сянката на разследванията, без съществен институционален интерес. Едва след разрива Пеевски–Доган вниманието се е насочило към конкретния заем от 150 милиона, докато останалите стотици милиони вероятно никога няма да бъдат изцяло изяснени или върнати.

Това не е история само за един банкер, избягал от правосъдието. Това е история за държавна банка, използвана системно като политически инструмент за разпределяне на обществени пари към приближени лица. За прокуратура, която разследва когато политическият вятър го позволява. За показания, дадени под арест срещу политически победени фигури, и за освобождаване, последвало незабавно след това. За маршрут Дубай–Истанбул–Белград, който е може би най-скъпият самолетен билет в историята на ББР, но чиято крайна дестинация все още е неизвестна.

Министърът на вътрешните работи Иван Демерджиев коментира задържането с думите, че „законът е еднакъв за всички". Дали е, ще стане ясно не от думите на министъра, а от решението на сръбския правосъден министър, от поведението на прокуратурата спрямо по-едрите имена в досието и от това дали почти милиардът лева, отпуснат от ББР при съмнителни обстоятелства, ще намери пътя си към съдебна зала или ще остане погребан в протоколи. Засега Стоян Мавродиев седи в централния затвор в Белград. Срокът от 18 дни тече. И въпросът не е само дали ще бъде екстрадиран, а дали системата, която е направила възможно изчезването на тези пари от държавна банка, ще бъде изправена пред съд заедно с него.

*Снимка: BGNES