Приказката за „тридневния луд купон", в който държавата харчеше безконтролно, за да си купува политическо одобрение, приключи. България е изправена пред суровата и жестока реалност на финансов колапс, оставен в наследство от досегашните управляващи мнозинства. Това стана ясно от извънредните изявления на президента Румен Радев и вицепремиера Гълъб Донев, които свалиха маските на популизма и представиха истинското, нерадостно състояние на публичните финанси пред българското общество.

Години наред българските граждани бяха лъгани с „майсторски балансирани бюджети" и изкуствено поддържан дефицит в рамките на 3%. Днес истината излезе наяве - този процент е бил постиган чрез престъпно отлагане на плащания и прехвърляне на дългово бреме към следващите години. Реалният прогнозиран дефицит за страната към момента възлиза на шокиращите 7,4% от БВП, което се равнява на близо 9 милиарда евро.

Към тази сума се добавят и още 2,2 милиарда евро неразплатени разходи, които буквално са били крити по министерските чекмеджета. Това са изцяло фактурирани и сертифицирани, но умишлено задържани плащания към Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) и по проекти на общините, които услужливо са оставени за разплащане от новото редовно правителство.

За да бъде катастрофата пълна, предходното управление е приложило безскрупулен подход за изпразване на държавната хазна, като авансово е иззело 560 милиона евро междинен дивидент от големите държавни дружества БЕХ и ДКК, лишавайки ги от инвестиционен ресурс. Допълнително са направени извънредни харчове за още половин милиард евро, които директно задължават настоящия кабинет.

Финансовата криза в България не е природно бедствие, тя има конкретни автори. Настоящата реалност е директен резултат от години безхаберие, корупционни практики, волонтаризъм и грабеж, провеждани под диктовката на управляващите партии. Хората не трябва да забравят и трябва ясно да знаят кои са виновниците за сегашното състояние на държавата – това са правителствата на Борисов и Пеевски, ППДБ, ИТН и БСП.

Тези политически сили преследваха единствено мимолетно одобрение и партиен егоизъм, раздувайки безконтролно разходите в публичния сектор без никакви реформи и без да осигурят дългосрочни източници за финансирането им. Приходната част на бюджета умишлено бе оставена да изостава заради разрастването на сивата икономика и данъчните измами, а корупционните обществени поръчки изцедиха фискалната стабилност. Сметката за това безотговорно политическо забавление обаче няма да бъде платена от партийните централи, а от всеки един български гражданин.

Новото правителство обяви, че няма да бяга от отговорност и ще предприеме незабавни, макар и изключително непопулярни мерки за консолидация на бюджета, за да спаси страната от процедура по свръхдефицит и международен мониторинг от Европейската комисия.

На първо място, тегленето на нов дълг се оказва абсолютно неизбежно. Министерският съвет вече прие таван на нов дълг от 3,8 милиарда евро - решение, което предходните управляващи страхливо отлагаха. Без тези средства държавата ще се окаже в пълна невъзможност да изплаща пенсии, заплати и социални помощи още в рамките на следващия месец.

Предстоят и тежки реформи: планира се замразяване на доходите в публичния сектор и пълно отвързване на механизмите за автоматичното им нарастване спрямо средната или минималната работна заплата. Започва и драстично свиване на разходите чрез административна реформа, включваща закриване и укрупняване на неефективни държавни агенции и структури, които до момента са съществували само на хартия.

Въпреки финансовата пропаст, кабинетът уверява, че майчинските няма да бъдат орязвани, а пенсиите на настоящите пенсионери ще бъдат индексирани със 7,8% по швейцарското правило от 1 юли. Въпреки това, от същата дата се спира изплащането на 60-левовата ковид добавка за всички новоотпуснати пенсии - мярка, която отдавна е прекратена в цяла Европа.

Истината за България е страшна, но тя трябва да бъде изречена. Предстои приемането на редовен бюджет за годината, който ще изисква огромна обществена и фискална дисциплина, за да може държавата да изпие горчивата чаша, завещана от досегашната политическа безотговорност.