На 11 юни православната църква почита паметта на Свети апостол Вартоломей - един от дванадесетте апостоли на Иисус Христос. В българската народна традиция денят е свързан не само с християнската почит към светеца, но и с редица вярвания за здраве, плодородие и предпазване от природни бедствия. Според църковните предания свети Вартоломей проповядвал християнската вяра в различни земи на Изтока и загинал мъченически заради отказа си да се отрече от Христос. Той остава символ на силната вяра, духовната устойчивост и предаността към християнските ценности. В народния календар денят се приема като преход към истинските летни горещини. Старите хора вярвали, че след Вартоломей слънцето започва да „пече без милост", а земята постепенно губи пролетната си свежест. Именно затова хората внимавали с работата по нивите в най-горещите часове и се стараели да пазят здравето си. В някои райони на България празникът бил свързан с обреди за предпазване от градушки и суша. Жените омесвали обредни хлябове и раздавали за здраве, а стопаните се молели за добра реколта и дъжд през лятото. Смятало се, че ако на този ден завали, годината ще бъде плодородна. Денят на свети Вартоломей напомня за времето, когато българинът е живял в постоянна зависимост от природата. Вярата и традицията вървели заедно, а празниците били начин човекът да потърси закрила и надежда в трудните моменти от живота.