„Здравейте,

Желая чрез вашата медия да изкарам на дневен ред темата за празните обещания на г-жа Таня Христова. Да, вярно, бяха предизборни (а знаем, че по време на избори често се обещава всичко – изпълнимо или не), но все пак обещания. А обещаното, според народната мъдрост, си е като наследство за сиромаха.

Да преминем към фактите. Предизборно, след като се забеляза явната апатия на жителите от няколко квартала към гласуване за г-жа Христова, тя и нейният екип решиха да „решат проблема” със срещи с хората. Супер идея – диалогът е важен! Но какво получихме всъщност? Едни големи обещания, защото, както често се случва, те са безплатни, лесно се дават, бързо се изричат и, най-важното – никой не ги търси впоследствие.

Е, грешите! Ние ще си ги потърсим! Ние дадохме своите гласове, макар и с известни резерви, а когато даденото ни обещание не е спазено, възприемам това като лична лъжа.

Не искам да звуча голословно, затова ще бъда конкретен:
След първия тур на изборите активността в полза на г-жа Христова бе изключително ниска в определени квартали. Решението? Срещи с хората. Чудесно! Само че...

• Закъснения за 2 от обявените срещи (на които лично присъствах). Елементарно уважение изисква да си точен, когато сам определяш часа.

• Обещания в изобилие! Какво ли не беше обещано – от дребни удобства до значими промени.

И сега към конкретиката:

1. Г-жа Христова и още двама длъжностни лица ме увериха лично, че „още другата седмица“ ще се сезира фирмата изпълнител за качеството на изграден тротоар и асфалтиране. Щеше да се потърси сметка и да се извърши ремонт в кратки срокове. Резултат? Нищо – мина повече от година.

2. Бяха дадени „огромни уверения“, че ще бъдат подменени батериите на сигнализиращите знаци на пешеходните пътеки и ще бъде монтиран светещ знак на новоизградената пешеходна пътека. Срокът? „Още другата седмица.“ Днес, година по-късно, тези знаци все още не функционират коректно.

3. По повод изкопите около стълбовете на тролейбусите (с размери на малка кола!) – заявено беше, че ще се провери и ще бъдат запълнени, защото има пострадали, включително дете, което стигна до спешното. Какво се промени? Нищо.

4. Обещания, че ще се направят удобни подходи от пешеходните пътеки към тротоарите, за да могат майки с колички и хора в инвалидни колички да преминават нормално. И това остана в празната сфера на „обещанията.“

И списъкът продължава... „

Кога, г-жо Кмет, ще се заемете с всички тези обещания? Защо казахте „следващата седмица“, когато година по-късно няма никакво движение?

Ще оставя размислите във вашите ръце, а ние – хората, няма да забравим празните думи.