Първата съпруга на княз Фердинанд Мария-Луиза Бурбон-Пармска, умира през 1899г. при раждане !
През 1907г. при посещение в България на великата княгиня Мария Павловна (съпруга на княз Владимир Александрович, син на руският цар Александър II Освободител), по повод на откриването на паметника Цар Освободител, Фердинанд се обръща към нея за съдействие за намиране на нова съпруга! Като условията му били тя да се занимава само със "благотворителност и да не очаква много внимание".

Тя откликва на молбата и избора е спрян върху братовчедка й - Елеонора!
Бракът е сключен в гр.Кобург, Германия на 28.02.1908г.
Тя е обявена за княгиня на българите, а след обявяването на Независимостта от Османската империя на 22.09.1908г за - Царица на българите.
Бракът им се оказва наистина чисто формален, като цар Фердинанд е напълно отчужден от съпругата си, лишен от всякакви чувства към нея!

Дори при гостуването на царското семейство на румънския крал Карол I ,е изрично поръчано да спят в 2 отделни стаи! 
Елеонора се оказва добра мащеха на децата на царя, състрадателна и грижовна ,като бързо печели обичта им ,както и обичта на народа ! 
 - По нейна инициатива през 1910г. със заповед на Министерството на просвещението е създаден фонд „Царица Елеонора“, чието цел е събиране на средства за построяване на отделни сгради на институтите за глухи и за слепи деца. 
- Тя създава и Детския санаториум за лечение на костна туберкулоза край Варна.
- Царица Елеонора спасява Боянската църква от разрушаване, като на нейно място било предвидено построяване на по - голям храм, но тя твърди се намесва в спасяването й,като дори започват и реставрационни дейности!
- Издейства за боянчани парцел за строеж на нова църква
- Царицата е участничка по време на войните за национално обединение като милосърдна сестра на фронта. Организира и курсове за милосърдни сестри
- Подарява главното знаме на българското Македоно-одринско опълчение.
- Тя също е основен дарител на Българският червен кръст! 
- Основава женското дружество "Самарянка"
- С Височайша заповед № 327 от 9.08.1912г. тя е назначена за шеф на 24-ти Черноморски полк, който оттогава носи името „полк на Нейно Величество Царица Елеонора“.
- След смъртта на свекърва ѝ – майката на княз Фердинанд княгиня Клементина през 1907г.- католическата болница „Княгиня Клементина“ преминава под патронажа на царица Елеонора. Тя дарява 200 хиляди лева - сватбения си подарък от Народното събрание - за подобряване на болницата.
- на 9.08.1913г. Цар Фердинанд по настояване на войниците и командирите им, награждава царицата с Военен кръст „За храброст“ - ІV ст., без мечове. Това се случва на тържествена церемония в Кюстендил в Щаба на Действащата армия ! 
- С царицата е свързан българският принос в непознатата за Югоизточна Европа форма на благотворителност – обковаването. Дървени макети, статуи или предмети, символизиращи популярни военни, исторически или политически фигури, биват публично представяни за обковаване с малки златни, сребърни или бронзови гвоздейчета, които всеки дарител закупува.
-  От народа тя е наричана Белия ангел с Червения кръст! 

Дългогодишното присъствие на фронта в тежки условия, сред бойни действия и мизерия, се отразява лошо на здравето на Царица Елеонора! Като към 1917г. тя заболява тежко, което довежда до 4 тежки операции в България и чужбина! Болестта й твърдо я приковава на легло ,но дори и тогава тя намира сили за благотворителност!

 
Царица Елеонора умира в Евксиноград на 12.09.1917г. Съгласно последната ѝ воля царицата е погребана до южната фасада на Боянската църква. Смъртта й потапя народа в скръб!
До 1944г. войници, оцелели благодарение на нейните грижи и обучените от нея сестри, всяка година се събирали на поклонение на гроба ѝ.
След идването на власт на комунистите, гроба й е осквернен, а надгробния паметник премахнат! 
След идването на демокрацията през 1989г. гробът й е възстановен в предишния му вид !