В ситуацията България въпреки, че е съпричастна с участта на вдигналите оръжие и оказва морална и материална подкрепа и приема десетки хиляди бежанци от Македония и Тракия, не е във военно състояние да се включи във войната на страната на въстаниците ,а в последствие и намесата и натиска на Великите сили още повече допринася за това България да не е в състояние да помогне военно ! 
Предисторията довело до това събитие е още от краят Горноджумайското въстание! Напрежението в Македония нараства още повече! Османската империя засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и чети на комитета. През януари 1903г. част от членовете на ЦК ВМОРО начело с Иван Гарванов свикват конгрес в Солун, който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Одринско. 
Въпреки,че не присъстват на събранието, едни от най-видните дейци на ВМОРО - Гоце Делчев, Гьорче Петров, Даме Груев ,изразяват своето мнение относно въстанието, а раздор се получава в цялостната организация относно това как и по какъв начин да се водят бъдещите военни действия и какви да бъдат реалните цели и ползи  на въстанието знаейки превъзходството на противника!

В края на април 1903г. серия от атентати в Солун ускорява избухването на въстанието. Взривени са сградата на „Банк Отоман“, френският кораб „Гвадалкивир“, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Европейските държави още от януари 1903г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат.
През май 1903г. Христо Матов изготвя „Общ план на въстанието“, уточнява се всеки детайл за бъдещите действия ,организират се въстанически окръзи! Дори е изпратено и писмо на правителството и княза в София, с информация за приблизителното начало на въстанието, състоянието на организацията и за бъдещо очаквана военна помощ от страна на България! Но военният министър Михаил Савов въпреки симпатията си към бунтовниците ,заявява че Българската армия не е подготвена все още за война! Като в допълнение властите в София ,многократно заявяват на бунтовниците,че тяхна намеса във въстанието е невъзможна! Въпреки всичко "курса" на бунта е поет!
Първи на бунт се вдигат от Битолския революционен окръг,след това в Одринския и Серския! 
Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците към борба!!

В гр.Крушево българските въстаници обявяват Крушевска република и канят гърци и власи на обща борба против Османската империя.
Въстание е вдигнато и в Странджа ,като и там мимолетно както и в Крушево е създадена република, просъществували само за 15-20 дни!
Въстаниците водят кръвопролитни сражение на всички фронтове като дават на османците над 700 сражения, впрягат всичките си сили, но накрая са омаломощени от над 15 пъти превъзхождащия ги в жива сила и по-добре въоръжен противник! Това което извършват бунтовниците е истински подвиг! А това което следва е буквално "месомелачка" - турците извършват огромни зверства над мирното население, избити за още хиляди хора, обезчестени са хиляди момичета, опожарени са десетки хиляди домове, разселени са над 70 000 души, които бягат в България!  
Турция прехвърля отговорността върху София. Великите сили, главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.
Командването на ВМОРО, въпреки многократните си молби за помощ,не получава такава от София въпреки съпричастието на страданието на братята и сестрите им в разбунтувалите се райони за свобода!

Организацията претърпява сериозни поражения: губи значителна част войводи и четници, по места тайните ѝ комитети са разкрити и разбити. Започва преосмисляне на взетите решения за всеобщо въстание. Още преди края на въстанието в Западна Европа са изпратени Борис Сарафов и Михаил Герджиков, за да спечелят благоразположението на обществеността там. Задграничното представителство на ВМОРО издава в средата на 1904г. Мемоар на Вътрешната организация, който цели да осветли причините за избухването на въстанието.
Една от тежките последици на въстанието е децентрализацията и разцеплението на ВМОРО! 
Като цяло точното време за въстание не е улучено заради различни международни обстоятелства, заради огромния ресурс с който разполага Османската империя в сравнение с една бунтуваща се провинция, все още никой не е готов по това време за разрешаване на "Източния въпрос", едно разширяване на България и успех на въстанието, също би накърнило интересите на съседните държави и би довело до пълномащабно военни последствия, за които България няма сили. ( Завистта им е огромна!)
През 1904г. се провеждат преговори на две нива между Османската империя и Княжество България и между империята и ВМОРО. България издейства от Високата порта пълна амнистия на политическите затворници, а ВМОРО участва в изготвянето на проект за реформи в Македония и Одринско.
Също така въстанието е широко отразено в Европейските и дори отвъд океанските медии в САЩ със свидетелства за героизма на бунта и в последствие на неговия пропит с Българска кръв край! 
В днешно време в България всяка година се отбелязва годишнина от въстанието и с преклонение и почит всеки Българин си спомня за падналите герои и събитието Илинденско - Преображенско въстание !