Всеки ден виждам как 11–12-годишни деца се движат с висока скорост по платното, често без каски, без светлини, без никаква представа за правилата на пътя. Правят резки маневри, преминават от едната страна на улицата към другата, без да се оглеждат, а около тях минават коли, автобуси и пешеходци. Понякога се случва и полицейска кола да ги подмине – без реакция, без предупреждение, сякаш това е нещо напълно нормално.

Най-притеснителното обаче е реакцията на родителите. Често, когато се заговори за опасността, чуваме реплики като: „Ами и другите имат, моето да не изостава.“ Този начин на мислене е опасен. Ако всички скачат от покрива, ще пуснем ли и своето дете, за да не изостава? Ако всички карат коли на 12, ще дадем ли и ние ключовете от семейния автомобил?

Истината е, че една тротинетка може да изглежда като играчка, но реално е превозно средство. И това превозно средство се движи по пътя, между автомобили, камиони, хора. Това не е детска площадка. Това не е игра.

Законовите изисквания също са ясни – минимална възраст от 16 години, задължително носене на каска, движение само по велоалеи или вдясно на платното, забрана за движение по тротоарите и пешеходните зони. Глобите не са високи, но съществуват. И все пак – няма кой да ги налага. Няма контрол. Няма реакции.

Знам, че често се говори за липса на полицейски състав, за това, че ресурсите не достигат. Но истината е, че когато има желание, се намира и начин. Не е нужно някой да организира акция, за да спре едно дете без каска. Нужно е просто да не се подминава очевидното.

И още нещо – този проблем не е само полицейски. Отговорност носят и родителите, и училищата, и самата община. Не можем да чакаме първия сериозен инцидент, за да започнем да действаме. Не можем да разчитаме само на късмета.

Затова пиша отново. Не защото очаквам чудо, а защото вярвам, че е редно да не мълчим. Редно е да казваме нещата такива, каквито са. Редно е да настояваме за отговорност – от институции, от родители, от обществото.

Може би няма да успеем да променим всичко с една статия. Но ако поне един човек се замисли, ако поне един родител поговори с детето си, ако един полицай спре и направи забележка – ще сме направили нещо.

Проблемът с електрическите тротинетки не е временен. Той е тук и ще остане – докато не започнем да го приемаме сериозно.

Може да подкрепите нашата медия еднократно оттук: 

• Абонамент от 10лв на месец
• Абонамент от 20лв. на месец
• Абонамент от 50лв. на месец

Присъединете се към нашите общности:

Телеграм канал - Красиво Габрово
Публична Фейсбук Група - Красиво Габрово
Фейсбук страницата - Красиво Габрово
Youtube канал - Красиво Габрово

Вече може да подавате сигнали за нередности към Красиво Габрово напълно анонимно оттук.