Спиралата в която попада Византия на разединение, разслоението, деградацията на институциите и гражданските войни, в последните десетилетия на съществуването й,
предопределят крахът й! На хоризонта още от средата на XIVв. вече е изгряла нова сила- Османската империя! Завладявайки методично всичко по пътя и налагайки исляма!

Завоевателният им дух мощната войска съставена от еничари и спахии, подчинени васални народи, прави така че разединените Балкански държави, да са почти неспособни да се противопоставят на подобна сила! Макар и претърпяла някои поражение и на моменти разклатена, особено поражението при Анкара 1402г. от монголите на Тимур, османците набират все повече сила! Последната пречка за доминация в региона е Константиноп, начело с последният си император Константин XI Палеолог! 
Най-голямата мечта на Мехмед II, е тази да завладее Константинопол! За целта още при възкачването си на трона през 1451г. започва масова подготовка! Систематично завладява околностите на града, установява контрол над Босфора и проливите!                             

Отчаяният Константин се обръща към всички западно-европейски владетели, дори папата, като дори е готов да подчини църквата на тази в Рим, сключвайки църковна уния, в опит да спаси държавата! Населението на Константинопол, обаче отказва да бъде подчинено на римокатолическата църква, което води до нови сътресения в залязващата империя! 
На 5.04.1453г. султана разполага около града -120 000 войска, стотици оръдия, включително най-голямото отлято такова, невиждано до тогава, сръбски сапьори които да подкопават стените, хиляди стълби много обсадни кули и морски флот!
От своя страна Константин XI, разполага с около 7500 души защитници, венецианския военачалник Джовани Джустиниани и изпратения от папата в знак на добра воля отряд стрелци.

Въпреки някои временни успехи на защитниците - победата над голяма част от султанския флот, успешно отблъснатите масови атаки на 7 и 12 май, разкриването на няколко сапьорски отряда, бързото възстановяване на стените повредени от артилерията на турците. Дори и тайната подривна дейност на великия везир Чандарлъ и кръгът около него несъгласни с обсадата, не спасява Константинопол! 
Мехмед II бърза и заради слуховете за наближаваща унгарска армия в помощ на Византия! Впряга всичко налично, дори прехвърля корабите си по суша през Галата и така успява да ги пусне в Златния рог, обещава на войските си свободно плячкосване на града!                           

На 29.05.1453г. след продължителна атака османците пробиват на няколко места защитата на града, военачалника Джустиниани също е тежко ранен и принуден да се оттегли от сражението.
Това деморализира защитниците! 
Император Константин XI, води последните улични сражения и съпротива. С меч в ръка загива при крепостната порта „Свети Роман".
Константинопол е подложен на масово унищожение и разграбване, десетки хиляди са поробени, храма Света София и обърнат в джамия! Мехмед обявява града за столица на Османската империя. Така и до днес!

Падането на Константинопол има широк отзвук в Европа! Християнският свят е потресен! Събитието се възприема и за край на епохата на Средновековието и е предопределящо за Балканите и Европа векове наред!