Днес беше отвратителен ден в парламента. Цял ден се чудя дали да пиша за него. Отдавна съм загубил илюзиите си за ценностната система, морала и възпитанието на повечетно ни сънародници. Но винаги си казвам: и все пак!

Денят започна с комисията за разследване на историческия парк. Чете се доклада й. Дадоха почивка. Залата се подготвяше за закрито заседание. Спря живото излъчване, без камери и телефони в залата. Над тридесет човека от „Възраждане“, явно използваха ситуацията, наобиколиха 5-те жени от „Величие“, наредиха се пред тях, някои насядаха плътно около тях, започнаха да им викат, да се хилят и да се бутат едни други. Виждам от моя край на залата, че ги тормозят психически като глутница. Едната не издържа, избяга и дойде разтреперана да седне до мене. В залата бяхме поне 100-на човека. Никой не реагира. Назарян и Кирова си говореха на трибуната все едно нищо не се случва. 

Започна заседанието. Част от депутати от „Възраждане“ не се върнаха на местата си, а продължиха да седят плътно около жените. Поисках процедура по начина на водене. От трибуната заявих: „Не знам каква е динамиката на отношенията ви, какво делите, за какво спорите, не ме интересува, нито това политическо пространство, но не понасям несправедливостта. Това, което правите е позор, не е мъжкарско, а комплексарско.  Как не ви е срам да постъпвате така с няколко жени. Едната от тях е в напреднала бременност. Разследвайте се, дебатирайте, карайте се, но не постъпвайте така. Това не може да е парламент. Парламентът трябва да е пример за справедливост, за  морал, за добри обноски за целия народ. Създавате модели за подражание. Защо председателстващите допускат това в зала?“

Докато се изказвам, един от групата на „Възраждане“ крещи като обезумял и размахва юмруци да изляза навън, все едно сме в някоя селска дискотека от 90-те. Човешка трагедия. Друг, който седеше до депутатка от „Величие“, стана и от трибуната след мене дословно заяви: „Може и да съм избран с 10 000 гласа, но само защото моят лидер д-р Костадин Костадинов ме е посочил. Той ми е казал да седна там и само, ако той ми нареди ще се преместя“. Назарян и Кирова нямаха значение. 

Това е вашият, български парламент! Няма достойнство, което да пазите. Няма кого да толерирате. Няма какво да губите. На последно място сте в Европейския съюз по всички възможни показатели и произвеждате това. Кого да виня – народните представители или народа?!

Втори месец съм депутат. Такова морално и интелектуално дъно не съм очаквал, че ще видя. Единственото, което ме крепи са старите политически думи: и все пак!

https://www.facebook.com/share/p/TUGsgMY37N6ACQFo/