Днес почитаме Св. Николай Чудотворец – покровител на моретата, рибарите, пътешествениците, банкерите и семейството. Но най-вече – покровител на хората, които имат нужда от подкрепа. В народните вярвания той е светията, който се притичва на помощ, когато времето е лошо, когато бурите идват, когато човек се чувства изгубен или безсилен.

През вековете българите са свързвали този ден с надеждата. Именно затова на трапезата почти задължително присъства рибата – най-често шарана. Не е просто традиция, а символ. Спомня ни, че в трудните води на живота винаги има кой да ни води и пази.

Днешният празник обединява и друга част от нашата култура – семейството. На Никулден масата събира хората, които са важни за нас. Няма нужда от големи жестове, няма нужда от сложни думи – важно е да сме заедно. Именно това прави празника истински.

Никулден е и повод да си напомним за добротата.
Живеем във време, в което всеки бърза, всеки гледа задачите си, а хората често забравят да се погледнат един друг. Св. Николай е онзи символ, който ни връща към човечността – към това да помогнеш, когато можеш; да подадеш ръка, когато някой има нужда; да не премълчаваш, когато виждаш неправда.

Ако този ден ни учи на нещо, то е, че чудеса има – но често ние самите трябва да ги започнем.

Пожелавам на всички, които празнуват – да са здрави, уверени и да вървят смело напред.
На имениците – да носят името си с гордост.
А на всички останали – да намерят тишината и смисъла зад традицията.

Честит Никулден!
Да е светъл, истински и спокоен.