Криза на доверието: Случаят „Исторически парк“ - Какво казва Прокуратурата и какво чувства обществото?

Прекратяването на разследването срещу „Исторически парк“ АД през 2022 г. бележи формален край на дълъг и широко отразяван казус, но оставя след себе си сериозни въпроси за последователността и прозрачността на институциите. Решението на прокуратурата засилва обществените съмнения за избирателно правосъдие и подхранва усещането, че доверието в съдебната система продължава да ерозира.

Варна - На 22 юли 2022 г. Районна прокуратура - Варна прекрати досъдебното производство (ДП № 171/2020 г.) срещу акционерното дружество „Исторически парк“ АД. Решението, което следва дълъг период на разследване и медиен шум, формално оправдава дружеството, но същевременно повдига тежки въпроси за законността и справедливостта в България.
​Краят на едно разследване: Без престъпление
​Прокурорите Г. Манасиев и Ат. Атанасов заключават, че липсват данни за извършено престъпление по обвиненията за измама и нарушения на финансовата система.
​Основните констатации са:
​Без публично предлагане: Продажбата на акции е ставала от мажоритарния собственик Анатоли Савов към тесен кръг лица, а не публично, което елиминира нарушенията по ЗППЦК (Закон за публично предлагане на ценни книжа).
​Доброволно решение: Акционерите са закупили пакетите акции доброволно, били са наясно с рисковете и номиналната стойност, като средствата са ползвани за развитието на проекта.
​Липса на умисъл за измама: Прокуратурата не открива пряк умисъл за заблуждение с цел набавяне на имотна облага.
​Въпреки формалното оневиняване, гражданската реакция е силно критична към самия процес.
​Общественият гняв: „Няма законност в България“
​Изходът от делото „Исторически парк“ е поредният казус, който затвърждава дълбокото гражданско недоверие към съдебната система. За мнозина, дългогодишното разследване се възприема като инструмент за натиск, а не като търсене на обективна истина.
​Гражданската позиция по случая е категорична: „Няма законност в България!“. Тази позиция се основава на трайното усещане, че законите се прилагат избирателно, а прокуратурата и следствието често са използвани за политически или икономически цели.
​Сенките на политическите затворници продължават да тегнат над българското правосъдие. Категоричните твърдения за задържани лица, чието преследване е политически мотивирано, поддържат тезата за избирателно правосъдие.
​Казуси, сочени като примери за политически натиск:
​Десислава Иванчева и Биляна Петрова: Показната им акция и съдебното преследване, което мнозина видяха като политическа поръчка срещу неудобни местни управници.
​Случаят КТБ и Цветан Василев: Въпреки че Василев е осъден, тезата, че фалитът на банката е бил политически режисиран за заграбване на активи, остава силна в обществото.
​Преследването на Васил Божков: Обвиненията срещу бизнесмена, които той определя като отмъщение и политическа репресия заради отказа му да съдейства на управляващия елит.
​Заключение: Криза на доверието
​Прекратяването на делото „Исторически парк“ не успява да успокои гражданските тревоги. Напротив, то служи като пореден пример за голяма показност, която завършва без резултат, а основните проблеми на системата - зависимост и липса на безпристрастност - остават неразрешени.
​Докато българските институции не докажат, че правосъдието е равно за всички, а не инструмент за разчистване на политически и икономически сметки, усещането за държава без законност ще продължи да доминира в общественото съзнание.

Споделете с приятелите си
Ако харесвате нашата медия, подкрепете ни

Коментари

Има 0 коментара за статията

Напишете коментар

За да добавяте коментари е необходимо да се впишете в системата
ВХОД