Това не е просто дата в календара. Това е памет и уважение към всички онези учители, книжовници, свещеници, революционери, просветители и обикновени хора, които посветиха живота си на това българинът да не стои в тъмнина.

От Паисий Хилендарски, който с „История славянобългарска“ ни припомни кои сме; през Софроний Врачански, Любен Каравелов и Христо Ботев, до учителите, които и днес, в класните стаи, продължават тяхното дело - всеки от тях е будител.

Будителството не е остаряла дума. То живее във всеки, който помага на другите да се развиват, който учи, вдъхновява, води с пример. В хората, които не се примиряват с посредствеността и безразличието.

Днес повече от всякога имаме нужда от нови будители - не с перо или сабя, а с мисъл, почтеност и смелост. Защото България има нужда не просто от герои, а от съзнателни, мислещи и добри хора.

Нека на този ден спрем за миг, поклоним се в мислите си и си кажем едно просто „Благодаря“ - на всички, които ни отвориха очите, разпалиха искрата в сърцата ни и ни показаха пътя напред