На 2 ноември 1864 г. в Горна Оряховица е роден днес позабравеният архитект Петко Момчилов. Той е известен най-вече с големите си архитектурни постижения. Завършва Мъжката гимназия във Варна през 1885 г., след което е учител до 1887 г. По-късно учи в Мюнхен, а през 1892 г. завършва университета в Прага със специалност „Архитектура“.

Като студент активно участва в различни конкурси. През 1892 г. печели отличия за проектите си на два моста в Европа – моста на кралица Елизабет в Будапеща и Литийния мост над река Нева в Санкт Петербург. Въпреки че остава на второ място, наградата е присъдена на инж. Густав Айфел. Същата година Момчилов печели първо място на международен конкурс за проект на жп гара с хотел в Букурещ.

След завръщането си в България започва активна архитектурна дейност. Той е проектант на Варненската девическа гимназия и сградата на Варненската митрополия. В творчеството му личи собствен стил и разпознаваем почерк, а архитектурните му решения са разнообразни и иновативни.

Сред най-значимите му проекти са Централната минерална баня в София, църквата „Св. Седмочисленици“, Синодалната палата, гимназиите в Ловеч, Велико Търново и Пловдив, Сливенските минерални бани, сградата на Българската народна банка, Централният софийски затвор, Александровска болница, Майчин дом в София и много други.

През 1898 г. Петко Момчилов става първият почетен гражданин на Горна Оряховица. Той е високо ценен от европейската архитектурна общност и се ползва с голямо признание.

Архитект Петко Момчилов умира на 18 януари 1923 г. в София, на 58-годишна възраст. България губи един от най-големите си строители и творци. Днес неговото име носят улици в София и Варна.